Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Тоест да отиде в изгнание, така ли, братко Стивън? — попита Едуард, хвърляйки убийствен поглед на изповедника си. — И защо да го прави? Какъв крал ще съм, ако позволя на поданиците си да ми диктуват кой да участва в кралския ми съвет?

Никой не посмя да възрази. Гневните изблици на Едуард плашеха всички. Погледнах към Изабела. Тя все още си играеше с пръстена си и изглеждаше погълната от собствените си мисли.

— Наредих да подготвят замъка Скарбъро за обсада — рече Гавестън, размърдвайки се в стола си. — Ще го укрепят и ще го снабдят с провизии. Не е далеч оттук — намира се на източното крайбрежие.

Отец Дънивед плесна с ръце. Sic tempora — такива бяха времената! Радвахме се и на толкова. Псалмописецът обаче е бил съвсем прав, когато е казал: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища и мислите Ми — по-високо от вашите мисли“ 45 45 Книга на пророк Исаия, 55:8–9. — Б.пр. . Без да иска, Гавестън беше подготвил сцената, на която щяха да се изиграят и останалите действия от кървавата пиеса. Тримата Бомон прегърнаха идеята. И не само те — в онзи момент всички си мислехме, че замъкът Скарбъро е чудесно убежище. Освен това там имаше пристанище, от което Гавестън спокойно можеше да отплава в изгнание, ако междувременно променеше плановете си.

После фаворитът премина към подробностите около пътуването ни до крайбрежието. Тъкмо обясняваше, че ще прати хората си да разузнаят какво е положението по пътищата до Скарбъро, когато тишината в манастира беше нарушена от настойчивото биене на камбана — недвусмислен сигнал за тревога. Едуард веднага скочи на крака и извика Ап Ител. Капитанът на кралската стража и уелските му стрелци мигновено се втурнаха в залата с извадени мечове. Анри Бомон нареди да му донесат портупея, а Луи побърза да надене епитрахила 46 46 Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба. — Б.ред. си в знак, че е духовно лице и следователно — не може да се намесва в никакви битки. В този момент всички си мислехме, че Ланкастър и останалите графове са се добрали до Йорк и са успели да се промъкнат в манастира. В приемната на игумена настана хаос. Единствено Изабела остана седнала — кралицата беше извадила броеницата си и съсредоточено прехвърляше зърната й от слонова кост и седеф между пръстите си. Приближих се до нея и приклекнах до стола й. Тя ми се усмихна и нежно ме погали по главата.

— Много сте мълчалива, милейди…

— Video atque taceo — промълви тя. — Държа си устата затворена, но очите ми са отворени на четири! Съветвам те да сториш същото, Матилда. Дръж си очите отворени!

Изведнъж в залата издрънча звънец и врявата постихна. Един млад францисканец, останал без дъх, си проправи път през тълпата и коленичи пред краля, който стоеше с разперени ръце, докато Ап Ител му запасваше портупея.

— Ваше величество — първоначално монахът заговори на местния диалект, но после премина към нормански френски. — Ваше величество, няма опасност от нападение, но… — той вдигна глава. — Един от хората на милорд Гавестън, мастър Лейгрейв, беше открит по същия начин…

Останалата част от съобщението беше заглушена от крясъците на ужас, които се надигнаха в залата. Гавестън свали портупея си и се върна в стола, притиснал устата си с ръка досущ като някое уплашено хлапе. Едуард погледна към мен и ми направи знак да тръгвам.

— Върви — просъска Изабела, без да вдига глава — Върви, Матилда! Vide atque tace — дръж си устата затворена, а очите си — отворени на четири!

И така, аз излязох от приемната на игумена, придружавана от мургавия Ап Ител и трима от стрелците му — всичките с кожени нагръдници и нахлупени качулки. Минахме през вътрешните дворове на манастира, прекосихме градините и влязохме в главния двор, чиято каменна настилка блестеше от дъжда. Там вече се беше събрала тълпа. Тримата останали аквили се бяха скупчили около гротескно изкривеното тяло на Лейгрейв. От разбитата глава на другаря им бликаше кръв, която се смесваше с калта по земята. Пробих си път през навалицата и застанах над него. Лейгрейв беше паднал почти на същото място, на което бяхме открили и Ланъркост. Озърнах се към камбанарията и нейните зловещи прозорци.

— Мистрес — затътри се към мен брат Юсибиъс. — Тъкмо биех камбаните в чест на Благовещението и рецитирах думите на молитвата: Angelus Domini annuntiavit Mariae — Ангел Господен възвести на Мария…