Ахмед Юмит - Патасана

172

уважение спечелваха кланът или семейството, отговорни за насилието, защото дързостта им възстановяваше накърненото им достойнство. Извоюваното страхопочитание на общността омаловажаваше факта, че убиецът ще бъде хвърлен задълго в затвора или на свой ред ще бъде убит от врага. А убийствата на хаджи Сетар и Решат ага бяха забулени в тайнственост. Вместо да оповести причината за деянието си, убиецът просто бе изчезнал. И точно затова Есра се чувстваше объркана и подозираше, че злокобните събития от последните два дни са свързани някак с разкопките. „Навярно истинският проблем съм аз“, промърмори тя, обръщайки се за пореден път в леглото; може би убийствата не бяха свързани с разкопките и помежду си. Вероятно всичките и заключения са безпочвени. Но пък безпокойството и не се бе появило от нищото. Макар напоследък заплашителните обаждания да бяха секнали, все пак беше получавала такива. Предупреждаваха я да стои далеч от Черната гробница и бяха ограбили разкопките. Капитан Ешреф настояваше, че сепаратистите търсят възможност да нападнат. И най-важното - бяха убити двама души. Като ръководител на разкопките тя, естествено, отговаряше за безопасността на приятелите си. Ако всичко това не се бе случило, щеше да посвещава, разбира се, цялото си внимание на плочките на Патасана, вместо да се изтощава от размишления за убийствата. Или не? Зададе си въпроса, сякаш се съмняваше дали ще си отговори честно. „Тогава нямаше ли да се тревожиш?“, промърмори си тя. Спомни си какъв страх я обзе, когато чу добрата новина, че я назначават за ръководител на разкопките. Очакваше тази възможност от години. При всички досегашни експедиции с нейно участие винаги бе поемала охотно възложените и отговорности, винаги се бе съобразявала с другите членове на екипа. Сега и бяха предоставили дългоочаквания шанс. А тя се уплаши. Не че бе неспособна да го оползотвори - разполагаше с достатъчно знания и, най-важното - с достатъчно опит. Въпреки това се страхуваше да приеме предложението. Обади се на баща си. Отначало Селим бей се изненада, като чу колебливия

173

глас на дъщеря си. Помисли си, че нещо лошо се е случило, но когато чу добрата новина, възкликна радостно: „Браво, моето момиче! Винаги си била силна и решителна, винаги си знаела какво искаш. Гордея се с теб. Трябва да го отпразнуваме! Утре ще излезем на вечеря. Ще хапнем риба край Босфора“. Есра не очакваше такава реакция. Искаше да му каже колко се страхува и как се нуждае от помощта му. Но се смути да сподели проблемите си, след като той я обсипа с похвали, и просто му благодари. Остави телефонната слушалка и сълзите и потекоха. Същите чувства изпита, когато баща и се влюби в Нилгюн и реши да напусне дома им. На майката на Есра и през ум не и минаваше да приеме раздялата с мъжа, с когото бе споделяла толкова години. Не му каза направо, че няма да допусне той да си отиде, и се поддаде на изкушението да създава проблеми и да протака процеса възможно най-дълго. Есра също искаше баща и да остане, но се постара да не разкрива чувствата си. Всъщност активно го подкрепяше и критикуваше майка си. Имаше добра връзка с баща си; през детството и двамата се разбираха чудесно, а когато Есра поотрасна, станаха нещо като приятели. Баща и, красив, умен и толерантен, имаше и приятно чувство за хумор. Понякога майка и го обвиняваше в безотговорност, но Есра осъзнаваше, че баща и просто гледа на живота по съвсем различен начин. Тя го смяташе за властелин на живота. Обсъждаха философски проблеми часове наред, а после си връзваха червено-жълтите шалчета и отиваха на мача на „Галатасарай“ или на кино. Не, той не я възпитаваше като син, но и не се отнасяше с нея, както повечето бащи се отнасят с дъщерите си. Майка и се придържаше упорито към традицията. Когато беше с баща си, Есра се чувстваше по-зряла, по-умна от другите и тази разлика я радваше. Ето защо, макар да се отчая, че той ще напусне дома им, тя предпочете да подкрепи баща си, когато той се влюби в друга. Не беше като другите момичета, като приятелките си. Вътрешно се гневеше на баща си, ала съветваше майка си да се държи разумно и да не усложнява още повече положението. В името на зрелостта се срещаше и се държеше

174

мило с Нилгюн, въпреки че тази жена, само седем години по-голяма от нея, я изпълваше с безумна ревност, защото и отнемаше бащата. И в отговор на нейното зряло поведение баща и я обсипваше с още по-щедри похвали и непрекъснат повтаряше колко неповторима е дъщеря му. „Есра е различна - умна, логична, зряла, опитна, предприемчива и самоуверена.“