Ахмед Юмит - Патасана

Разбрах отговора му, но въпреки това настоях: „Моля те, велики господарю, не ме отпращай така. Умолявам те, кажи ми какво се е случило.“

Валвазити се приближи до мен и ме сграбчи за раменете. „Млади Патасана, влюбил си се в най-неподходящата жена. Сега тя принадлежи на цар Пизирис.“

180

При тези думите на Валвазити сърцето ми се разтуптя от страх като сърцето на младия пастир, когото водите на Ефрат отнесоха преди година. Както онзи пастир се е опитвал да се бори с течението, улавяйки се за всяка клонка и всеки храст по пътя си, така и аз направих отчаян опит: „Но нали Пизирис има царица?“

Валвазити поклати безнадеждно глава.

„Пизирис няма да направи Ашмуникал царица. Тя ще му служи в харема.“

„А защо тогава на вчерашната церемония Ашмуникал беше храмова проститутка?“, смаях се аз.

„Защото не иска Пизирис. Знае, че няма начин да престъпи волята му. Затова горкото момиче потърси спасение при боговете. Искаше да дари девствеността си на някого, избран от боговете, а не на цар, когото не иска. Така се срещнахте. Тази сутрин отиде в двореца като наложница в царския харем.“ Всяка негова дума ускоряваше гибелта ми по-безмилостно от удар. Клетата Ашмуникал, да попадне в ръцете на непохватен идиот като мен, неспособен да даде израз на страстта си; така и не бе успяла да дари девствеността си на боговете. Докато тези мисли пробягваха през главата ми, Валвазити се възползва от мълчанието ми да ме предупреди: „Слушай, Патасана, обичам те като роден син. Макар и лудетина, дядо ти Митанува ми беше най-близък приятел, а колкото до баща ти Арарас, през целия си живот не съм виждал по-почтен дворцов служител. Ти си от техния род, във вените ти тече тяхната кръв. Угаси огъня, запален от Ашмуникал, и приеми отредената ти съдба. Не забравяй, че нашият цар е земен представител на боговете и техен любимец. Да се противопоставиш на него, е равносилно да въстанеш срещу боговете“.

Валвазити беше прав. Щом нашият цар бе пожелал Ашмуникал, трябваше да се смиря, да се подчиня на повелята му и да забравя първата си любов Ашмуникал - благородна, красива и чиста като богиня. Бях длъжен да понеса болката си сам, без да разкривам любовта си пред никого.

181

Четиринайсета глава

До нея нямаше никого. За миг Есра не успя да си спомни къде е; почувства се захвърлена в необятна празнота. Така се чувстваше и през първите дни след раздялата с Орхан. Дни наред не съумяваше да свикне да се събужда сама в леглото. Но от развода и минаха години. Защо историята се повтаряше сега? Седна объркана в леглото. Спомни си разговора с Кемал и как се отпусна изтощена в леглото, след като приятелят и си отиде. Погледна през прозореца; меките лъчи на следобедното слънце струяха в стаята през евтиното парче плат, което и служеше за перде. Явно бе спала дълго. И никой не бе дошъл да я събуди. Ядоса се, че се е отнесла така, защото искаше да прегледа записките от началото на разкопките. Прозя се и стана. Погледна се в малкото огледало, окачено на стената. Изглеждаше изморена, а кичурите коса, прилепнали по потното и чело, и придаваха още по-жалък вид. Не хареса образа си в огледалото, но не се разтревожи. Пооправи косата си с ръце и излезе от стаята.

Веднага усети уханието на пълнен патладжан, носещо се от кухнята на Халаф, който вече приготвяше вечерята. В отговор на изричната им молба днес Халаф щеше да ги гости с пълнен патладжан и пилаф, а не с типичните за района ястия. За гарнитура предвиждаше краставици с кисело мляко с джоджен и чесън.

За да не я заговори бъбривият готвач, Есра промърмори кратко: „Бог да благослови ръцете ти“, и се запъти към класната стая, където бяха Теоман и другите мъже. Пред входа на училището се сблъска с Бернд.

- Тъкмо идвах при теб - усмихна и се германецът. - Хер Кренкер ми се обади преди малко. Искат да свикат пресконференцията следващата сряда. Пита дали си съгласна.

Есра се паникьоса.

- Сряда? Толкова скоро?

- Дотогава има четири дни - успокои я германецът, който очевидно одобряваше датата.

182

- Не знам - подвоуми се Есра, уплашена да не би да не успее да се подготви. - Да го обсъдим и с другите.

- Добре, ще поговорим и с тях, но искам да те осведомя за още нещо.

Есра се втренчи в лицето му, опасявайки се да не е възникнал поредният проблем.

- Какво има?

- Да се поразходим, ако имаш време - предложи Бернд.

- Бях тръгнала към стаята с компютрите. Не съм се отбивала там следобеда.

- Отидоха да плуват. Само Тим е тук. Дешифрира плочките, както обеща.