Ахмед Юмит - Патасана

Разочарован, Кемал поклати глава.

177

- Никой не я уважава повече от мен. Но тя не ме уважава, не се съобразява с желанията ми.

Вдигна глава и Есра изпита облекчение, като го видя, че не плаче.

- Ти си добър приятел. И силен човек. Искам да съм като теб - призна Кемал.

Есра се усмихна горчиво.

- Грешиш. Не съм толкова силна, колкото изглеждам. На твое място и аз щях да съм объркана.

- Но щеше да се съвземеш бързо и да си стъпиш на краката. Аз не съм като теб.

„Хората ме преценяват неправилно - помисли си Есра. -Заблуждавам ги, като се преструвам на силна, решителна, разумна. А не съм такава.“ Каква беше тогава? Страхливка без самочувствие? Есра се смути. Вдигна глава и видя светлокафявите очи на Кемал да се взират в нея. Разчорли приятелски светлокестенявата му коса.

- Не се притеснявай. Всичко ще отмине.

- Съмнявам се. Ще свърши зле, усещам го, и ще изгубя Елиф. Навярно вече съм я изгубил.

- Сега ти се струва така, но трудностите ни напоследък помрачават и твоето настроение. - След кратко мълчание добави насърчително: - Повярвай ми, Душата ти скоро ще се разведри.

Пожела си наум на другия ден убиецът да е заловен.

178

Тринайсета плочка

От храма се върнах у дома. Опитах се да разсея мрачното си настроение и да го заменя с окриляващи, добри мисли. На другия ден щях да отнеса дарове в храма и да потърся Ашмуникал.

Зачаках нетърпеливо татко да се прибере. Щом пристигна, веднага се явих пред него. Казах му, че съм видял богинята Купаба насън и тя ме е извикала в храма. Баща ми Арарас ме изгледа изпитателно от главата до петите и промълви: „Боговете искат дар“.

Благодарих мислено на бога на бурите, че татко ми повярва. „Трябва да поднесем на богинята Купаба най-ценни дарове“, добави той.

Когато се събудих на другата сутрин, ме очакваха стомна с най-хубавото вино, вкусно изпечен бял хляб, глинено гърне с мед и тлъсто агне. Баща ми бе разтълкувал съня ми като знак, свързан със съдбата ми. От страх да не разгневи боговете и да не ги настрои срещу мен прояви голяма щедрост. Накратко, лъжата ми постигна целта си. С тези дарове лесно щях да спечеля благоразположението на Валвазити. Наредих да натоварят даровете за боговете на каруца, теглена от муле, и поех към храма с двама от робите ни. Пристигнахме. Влязох в голямата зала, където приемаха жертвоприношенията. Записаха името ми на плочка и аз предадох даровете си. Изпратих робите вкъщи с каруцата и се качих на горния етаж да се срещна с Валвазити. Отдадох почит на боговете в главното помещение на храма и влязох в свещената стая на върховния жрец. Валвазити ми се усмихна благосклонно.

„Млади Патасана, внук на мъдрия Митанува, син на благородния Арарас, добре направи, че дойде в храма още сутринта! Така спечели обичта и доверието на боговете - похвали ме той. -Показа страхопочитанието си към тях. Не си забравил, надявам се, да да донесеш дарове на богинята Купаба.“

179

В отговор аз му подадох плочките, връчени ми от служителите в залата за жертвоприношения, с думите: „Не съм забравил, върховни жрецо“.

Валвазити погледна уж небрежно плочките, прочете какво съм донесъл и заключи: „Боговете ще ти простят, Патасана. Но повече не допускай същата грешка, не извършвай същия грях“.

„Боговете са всемогъщи и всеопрощаващи - отвърнах аз. -Те са нашите господари. Аз съм млад, неопитен, невеж. Обещавам да не извършвам отново същия грях, велики Валвазити.“ Валвазити остана доволен от речта ми. Застана до мен и ме докосна по главата.

„Очаква те светло бъдеще, млади Патасана - обнадежди ме той. - Ако се прекланяш пред боговете, ако ги радваш с ценни дарове, те ще те закрилят и радват на свой ред.“

Благосклонните думи на Валвазити ме окуражиха. Реших, че моментът е подходящ да попитам за Ашмуникал.

„Върховни жрецо - подхванах, просвайки се в краката му. - Велики господарю, прости ми, но имам една молба. Когато вчера изпълнявах свещените ритуали в храма, срещнах жена, с която искам да се обвържа, докато съм жив. Срещата ни се осъществи благодарение на теб, велики господарю, наместнико на боговете на тази земя. Ние станахме едно пред боговете. С твое позволение и с позволението на боговете искам да опозная тази жена и да я взема за своя съпруга.“

Валвазити ме улови за ръката и ме изправи на крака. Тогава забелязах смутеното изражение на стария жрец. „Клето момче, по-добре да се престорим, че не съм чул молбата ти, да се престорим, че никога не сме водили този разговор“.