Ахмед Юмит - Патасана

„Наистина ли съм самоуверена? Или всъщност поначало ми липсва самоувереност - питаше се тя. - Изглеждала съм такава, защото татко го е искал. Опитвала съм се да се държа самоуверено, за да ме обича и да ме цени. Нима татко не го е съзнавал? Или когато ми казва, че се поставям в центъра на света, в действителност има предвид моята неувереност? Дали е така? Дали именно липсата на самоувереност не подхранва амбицията ми, стремежа ми винаги да дърпам юздите? Навярно това, че татко ни напусна, е причина да съм подозрителна, да искам да контролирам всичко. Само така се чувствам в безопасност. Не, май прекалявам, несправедлива съм към себе си. На разкопките наистина се сблъскваме със сериозни проблеми. Всеки на мое място щеше да се разтревожи… Освен Бернд може би. Никое събитие не е достатъчно злощастно, за да развълнува леденостудените му стоманеносини очи. О, хайде, дали щеше да е толкова хладнокръвен, ако жена му Вартухи беше на разкопките?“

Изнервена до крайност, Есра седна в леглото. Не биваше да се измъчва с такива безплодни мисли. Чакаше я работа, върху която трябваше да се съсредоточи. Очите и се плъзнаха към телефона, оставен до пакета с цигари върху шкафчето до леглото. Взе го и набра номера на полицейския участък. Войникът, който отговори на обаждането, веднага позна гласа и и се развълнува. Дали войниците бяха усетили, че става нещо между нея и капитана? „Дори да не са сигурни, малобройната им общност без жени навярно е преценила, че с капитана сме добра двойка“, помисли си Есра и поруменя.

- Ще ме свържеш ли с капитана? - попита го тя.

- Слушам!

175

Отговорът на войника я накара да се усмихне. След няколко секунди чу гласа на капитана:

- Здравей, Есра.

- Здравей, Ешреф. Как си?

- Добре - отвърна наперено той. - А ти?

- Малко притеснена - призна тя, изненадана от самонадеяния му тон. - Убили са Решат Тюркоглу. Започвам да се съмнявам дали сме в безопасност.

- Не бой се, всичко е наред.

Самоувереността на капитана я стъписа още повече.

- Как така? За три дни станаха две убийства!

- Положението е под контрол, повярвай ми.

Изненадата на Есра се превърна в любопитство.

- Явно има нови разкрития - констатира тя с надежда капитанът да и обясни подробностите.

- Да, необходимо е само малко търпение.

- Ще бъдем търпеливи, разбира се, стига да не ни се случи нещо.

- Довери ми се. Никой няма да ви навреди.

- Искаш да кажеш, че си заловил убиеца?

- Моля те, не ми задавай въпроси - отвърна неспокойно той. - От утре нататък няма да имаш поводи за тревога, обещавам ти.

На Есра и стана ясно, че няма да изкопчи повече информация.

- Надявам се - гласът и издаде колебанието и дали да му повярва, или не.

- Утре ще се чуем и ще се увериш. Дочуване засега.

- Дочуване - сбогува се Есра, но добави, преди връзката да прекъсне: - Пази се.

- Не бой се, вече съм неуязвим пред болката.

„Това пък какво означава?“, озадачи се Есра. Не бе вложила кой знае какъв смисъл в това „пази се“, но капитанът очевидно го прие сериозно. Думите му прозвучаха като на човек, комуто предстои битка. „Сигурно наистина са открили убиеца“, каза си

176

радостно Есра. Краят на тревогите и явно наближаваше. Обзе я непреодолимо желание да съобщи новината на приятелите си. Размисли за момент и се отказа. Ами ако капитанът греши и останат с празни ръце както след залавянето на Шехмуз? Най-добре да не споделя с никого. Ако капитанът се окаже прав, той и бездруго ще съобщи на всички, а ако сгреши, няма да е вдъхвал напразни надежди.

В този момент някой почука на вратата и. Опомни се бързо и стана. Пред прага стоеше длъгнестият Кемал.

- Разполагаш ли с малко време?

- Влизай - подкани го тя, разбрала веднага защо е дошъл.

С приведени рамене Кемал тръгна унило към масата в средата на стаята.

- Какво да правя с това момиче? - попита преди да седне.

- Кое момиче?

Кемал изгледа обидено Есра.

- Ще си тръгна, ако не искаш да ме изслушаш.

- Съжалявам - извини се тя и застана до приятеля си. - Не исках да те засегна. Но ти наистина правиш от мухата слон.

- Нима? Влюбен съм в нея! Тя е всичко за мен.

„Този човек определено е хлътнал до уши“, помисли си Есра и седна на стола до него.

- Тогава проявявай повече разбиране към нея - посъветва го назидателно тя. - Няма да спечелиш любовта и, като я задушаваш.

- Задушавам ли я?

- Непрекъснато я следиш и постоянно си пъхаш носа в личния и живот.

- Защото я обичам.

- Прекалената обич понякога потиска. Като всеки човек, Елиф има свои желания и чувства. Не може да живее, съобразявайки се с твоите желания. Остави и свобода. Позволи и да те опознае. Уважавай желанията и.