Ахмед Юмит - Патасана

- А според мен злото е повече от доброто. Злото винаги е по-привлекателно от доброто.

Тимъти изрече думите категорично, по-скоро я осведомяваше, че за него са неоспорима истина. Есра усети, че е време да смени темата.

- Както и да е… - махна с ръка тя. - Не знам как подхванахме този въпрос, но е време да се залавям за работа. Как мислиш, да обсъдим ли с капитана проблема с разкопките?

Тимъти въздъхна и пак приглади брада.

- Според мен не бива дори да повдигаме темата пред него. Достатъчно е да го помолим да ни охранява.

- Ами ако ни посъветва да прекратим разкопките, защото не е сигурен, че може да ни опази?

- Няма да го направи. - В черните очи на Тимъти проблеснаха палави искрици. - Ще се вслуша в твоето мнение.

167

Есра се изчерви. Значи Тимъти вече бе доловил задълбочаващата се близост между нея и капитана.

- Притеснява се да не ни се случи нещо - констатира привидно нехайно тя. - И с право.

- Мисля, че преувеличава. И дори предупрежденията му да са основателни, просто е длъжен да ни предпази.

Есра все така се колебаеше.

- Значи според теб трябва да продължим разкопките въпреки всичко?

Американецът я погледна, сякаш не вряваше на ушите си.

- Не те разбирам! - възнегодува гневно. - Готовността ти да побегнеш всеки момент ме изненадва повече от убийствата.

- Но аз нося отговорност и за другите в екипа.

- Мислиш, че те ще поискат да прекратим разкопките?

- Мурат иска.

- Той е хлапе. Бернд, Кемал, Елиф и даже Теоман, всички се гордеят, че участват в тези разкопки. Не виждаш ли какво вълнение се изписва по лицата им, когато открием нова плочка?

- Имаш право. Днес намерихме още три. Някои са счупени, но не са в толкова лошо състояние, та да не успеем да ги разчетем.

- Точно това очаквах да чуя! С малко късмет скоро ще открием всички плочки на Патасана. - Замълча, усмихна се на Есра и добави: - Забъркала си се в проблеми, които нямат нищо общо с нас. Имало ги е, преди да дойдем, и ще продължат да съществуват и след като си тръгнем. Ала плочките на Патасана не се намират навсякъде. Ако ги разчетем, целият свят ще се запознае с Патасана и с най-ранните неофициални писмени документи в историята. Като ръководител на разкопките си длъжна да мислиш как да разгласиш това необичайно събитие, а не да се ангажираш с престъпления, чието разкриване е работа на полицията. Не е ли време да се съсредоточиш само и единствено върху разкопките?

168

Дванайсета плочка

Когато видях Ашмуникал в стаята в храма, реших, че моментът е настъпил. Представих си как измивам душата си в тази безумна река, как задоволявам плътта си на тази божествена трапеза, как утолявам жаждата си с небесно вино. Ала сгреших. Любовта е изпитание, тайнство, мисия. Разбрах го, щом се събудих в свещената постеля на богинята в храма и видях, че Ашмуникал не е при мен. Огледах цялата стая с тревожния поглед на агънце, изгубило майка си, но нея я нямаше. Станах и облякох хилавото си тяло в пищното одеяние. Излязох с надеждата да я открия в коридора, сякаш ми се полагаше по право, ала тя не беше и там. Музиката вече не се чуваше, пламъците на лампите в коридора мъждукаха немощно. Най-безсрамно спирах пред вратите и се ослушвах - отвътре не долиташе нито звук. Сякаш всички се бяха разотишли и в храма бяхме останали само аз и моят срам. И, разбира се, всезнаещите и всевиж-дащи богове, които предопределят всяка наша крачка. Тръгнах уплашено към голямата зала. В дъното на коридора чух шепот и се посмутих. Влязох в голямата зала, осветена от изтляващата светлина на вечерното слънце, и заварих Валвазити да мъмри друг жрец. За миг си помислих дали да го попитам за Ашмуникал, но щом улових погледа на главния жрец да се насочва към мен, тръгнах към изхода. След няколко крачки обаче дълбокият глас на Валвазити ме спря: „Почакай, млади Патасана!“

Застинах. Валвазити закрачи към мен. Чаках, засрамен, объркан и любопитен какво ще ми каже. Навярно Ашмуникал бе разказала на всички какво се е случило. Не, изглеждаше твърде благородна. И ако все пак го бе направила? Ако след като е излязла от стаята, е разказала на другите храмови проститутки за моето безсилие, за това, че ми липсва мъжественост. Не бих и го простил. Главният жрец застана срещу мен. „Ти обиди боговете“, рече ми. Думите му ме сломиха. Значи момичето, което обичах и боготворях като богиня, ме бе унижило жестоко, осмивайки на всеослушание безсилието ми. До-

169

като тези мисли пробягваха през ума ми, Валвазити продължи: „Когато дойде тук, се срамуваше да правиш любов с храмовите проститутки, с тези свети жени. Сега, изглежда, се чувстваш по-добре. Явно преклонението пред боговете ти е доставило удоволствие. Но това не означава, че боговете ти прощават. Утре ще донесеш дар на богинята Купаба и ще я помолиш за прошка“.