Ахмед Юмит - Патасана

- Но нали твърдеше, че Абид ходжа бил страхливец?

- Не само аз. Всички, дори брат му, се присмиват на малодушието му. Но сме сгрешили. Освен това тихите води са най-дълбоки. Докато е правел път на мравката, явно е кроял планове да убие Решат ага. Заслужава уважение.

- Разбираш ли, че превъзнасяш убиец?

- Решат ага е по-голям убиец - отвърна решително Халаф. -Причини страдания на десетки. Отнемаше им земите и жените. Ако събереш всички, избити от него и хората му, ще се напълно цяло гробище. Кучият син нахрани кучетата с две млади момчета, само на по осемнайсет, защото преди пет години помагали на терористите. След година пък накара да хвърлят един нещастник от Мардин в мелницата. Стана на кайма. Убиваше

159

невинни хора, за да се хвали, че ликвидира терористи, и държавата да продължи да го наема за стражар.

Есра не вярваше на ушите си.

- Арестували ли са Абид ходжа? - попита, за да смени темата.

- Не знам. Ако зависеше от мен, щях да го арестувам. Искаш ли да кажем на капитана?

- Вече се опитахме да му помогнем, но сгрешихме.

Доброто настроение на Халаф тутакси помрачня.

- Защо говорите така, Есра ханъм? - попита той обидено. -Нали задържаха Шехмуз и Бекир?

- Да, но за кражба на исторически артефакти, а не за убийството на хаджи Сетар.

- Те са го убили. А Абид ходжа е убил Решат ага - настоя упорито Халаф. - Бавно, но сигурно всичко, което казвам, ще се окаже истина.

Есра го изгледа изпитателно и заключи:

- Дано да си прав. Ако някой ме търси, при Тим съм. Трябва да обсъдим нещо.

- Обядът е почти готов. Направих алиназик20 с ориз. С киселец и домати. А за десерт - сладки като мед смокини на Неверницата Надиде.

Есра се усмихна и поклати глава. Разговорите с този всезнайко от Барак, винаги осведомен какво се случва по бреговете на Ефрат, я разведряваха и повдигаха духа и. Макар да бе изпълнена с колебания за бъдещето на разкопките, Халаф за кой ли път успя да я разсмее. Тръгна към стаята на Тим поуспокоена и с по-леко сърце.

Тим тъкмо се сбогуваше с Неверницата Надиде. Американецът, Елиф, Ханефи и възрастната жена бяха станали. Старицата носеше черна забрадка с ръчно избродирани цветя. Няколко кичура от къносаната и коса се подаваха изпод забрадката. Беше облечена в бледосиня памучна рокля. Големите и стъпала стърчаха от грубите и черни обувки. Макар и попрегърбена

20 Патладжани с цедено кисело мляско и чесън. - Б. пр.

160

от годините, изглеждаше здрава. Лицето и бе по-тъмно и по-сбръчкано от лицето на баба Хатуч, но очите и, пълни с живот, отговаряха напълно на описанието на Мурат. Тя забеляза първа Есра, ала когато очите им се срещнаха, ги сведе смутено.

- Добре дошла - поздрави я Есра от прага.

- Благодаря, момичето ми - отвърна Надиде. - Надявам се да си добре.

- Благодаря, стараем се да сме добре.

- Аллах добруване да ти дава - каза Надиде и се обърна към американеца: - Отивам си. След няколко дни ще дойда да проверя дали имаш вести.

Есра приближи до ученическия чин, който служеше за бюро на Тимъти, а Елиф тръгна да изпрати възрастната жена и внука и.

- Как мислиш? Ще успееш ли да намериш малкия и брат?

- Големия и брат - поправи я Тимъти. В ръката си държеше прокъсано от старост писмо. - Изпратено е преди петдесет години от Ню Йорк. Нищо чудно къщата от адреса на подателя отдавна да я няма. Но горката жена е отчаяна. Имам близки приятели в този район. Ще се свържа с тях и ще ги помоля да посетят адреса. Съмнявам се, но може пък да открият нещо.

Есра погледна писмото в ръцете на Тим - протрито от разгъване и сгъване, с избледняло черно мастило, добило кафеникав оттенък. Взе писмото, страхувайки се да не се разпадне между пръстите и.

- Петдесет години… - промълви смаяно. - Как го е запазила толкова време.

- Била го държала в Корана, но се обзалагам, че е било в Библията.

- Ако беше така, щеше да ти каже. Сигурно се досеща, че си християнин.

- Съмнявам се. По-скоро е подозрителна, защото работя с вас.

Есра му върна писмото.

161

- Правеше ли такива добри дела и в Ирак? - Изражението и издаваше и завист, и възхищение.

- В Ирак не се натъкнах на никого с роднини в Америка -отговори Тимъти, взе внимателно писмото, сякаш съхранението му бе свещен дълг, и го пъхна в бележника върху чина.

Старанието му и се стори попресилено, но реши да смени темата и да премине към въпроса, който я измъчваше:

- Дойдох да поговорим за разкопките. Чу ли новината?

- За убийството на агата?

- Да… Две убийства за два дни. Какво ще правим, Тим? Започвам да се страхувам.