Ахмед Юмит - Патасана

- Значи не си участвал по собствено желание?

Тимъти обмисля въпроса известно време и накрая отговори:

- Всъщност исках да участвам във война. Бях млад. И не особено предприемчив. Още нямах цел в живота. Исках да изпъкна. През онези дни протестите срещу войната вече започваха, но аз не се включих в тях. Навярно защото бях срамежлив, а и защото не харесвах хората, които ги оглавяваха. Мислех ги за дългокоси, безотговорни нехранимайковци, които пушат трева и запълват времето си с оргии. Желанието ми да воювам отчасти се дължеше на тях. Исках да докажа патриотизма си. Навярно ти се струва глупаво, но ако го приемеш като опит на млад мъж, който не разполага с много варианти за избор да намери себе си, ще ме разбереш донякъде. Опитът не приключи добре, разбира се… - Тимъти се замисли още по-дълбоко.

- Нали не си убил никого? - попита Есра.

Мъчеше се да проумее какво е преживял Тимъти и как се е чувствал. Но най-вече се опитваше да разбере какво се крие зад привидно съвършения му характер.

Тимъти сякаш не чу въпроса. Лицето му остана сериозно, а изразът на очите му не се промени.

- Сигурно е било ужасно - настоя Есра.

Тимъти кимна бавно в потвърждение на думите и.

- Но и научих много. Макар и да плащаш висока цена, войната е една от най-добрите школи на света.

- Предпочитам тази школа да не съществуваше.

- Невъзможно е - каза Тимъти, завръщайки се от дълбините на съзнанието си. - Как си представяш историята без войни? Социология, икономика, психология? Дори медицината преживя разцвет, когато нацистите използваха евреите като лабораторни мишки. Войната е форма на съществуване на човечеството. Това важи и за обществото, и за отделната личност. Няма игра, която да изважда по-сполучливо наяве злото у нас.

165

Човечеството никога не се е отказвало от нея и се съмнявам някога да се откаже.

Есра погледна колегата си, изненадана от отговора му.

- Да не би да защитаваш войната?

- Не! В никакъв случай. Опитвам се да разбера загадъчните същества, наречени човешки същества.

- Човешки същества?! - възкликна Есра. - Но войните избухват заради държавни и класови интереси! Правилно ли е да виним обикновения човек?

- Права си отчасти. Войните са се водили и се водят заради интересите на класите и държавите. Но в крайна сметка обикновените хора вадят ножовете, дърпат спусъците, хвърлят бомбите и карат танковете. Обикновените хора в униформи имам предвид. Малцина са войниците, оказали съпротива. Колко пъти в историята войниците от две враждуващи армии са се обединявали, заявявали са: „Достатъчно! Не искаме се бием повече!“, и са хвърляли оръжията? Готов съм обаче да ти дам хиляди примери за хора, които обичат да убиват и са превърнали това в професия.

- Чакай! - възнегодува Есра. -Дезертьорството се смята за престъпление, забрави ли? Възможно е дори да ги екзекутират като предатели на държавата.

- И бездруго е възможно да загинат на бойното поле. Не е ли по-добре да жертваш живота си за справедлива кауза, за мир?

- Това е въпрос на мироглед - отвърна Есра, притисната в ъгъла. - Ако се изгради силна култура, застъпваща се за мира…

- Именно! Стремежът към мир не е вроден. Хората влагат много повече усилия в желанието да убиват, отколкото да не убиват. Мирът изисква външен стимул.

- Нима това не важи и за войната?! - възкликна Есра. -Правителствата не биха рискували да подпалят война, ако народът не е подготвен предварително.

- Вероятно, но стократно е доказано, че войната е лошо, ужасно нещо. Защо хората се оставят толкова лесно да ги

166

въвлекат в разрушение с гибелни последици? А щом се оставят, значи мотивът трябва да се търси в нагласите на човешкото съзнание, а не само в безжалостната държавна политика и в интересите на алчните класи.

Есра не споделяше възгледите на колегата си, но мнението му я заинтригува.

- Интересно… - промълви тя.

Не го каза просто за да поддържа разговора, а защото Тимъти наистина я бе изненадал. Винаги го беше смятала за човек с положителен поглед върху живота. Не само тя, всички в екипа мислеха така, съдейки по поведението му. Сега обаче думите му подсказваха точно обратното.

- Не вярваш, че хората са добри.

- А ти? - отвърна Тимъти. - Виж историята на последните пет хилядолетия. Пълна е с унищожение, кръвопролития и войни.

- Но и с великолепни градове, научни открития, безсмъртни произведения на изкуството. Вероятно хората не са изцяло добри, но не са и изцяло зли. Според мен доброто и злото са по равно.