Ахмед Юмит - Патасана

- Копай по-внимателно! - порица млад работник. - Не чуваш ли как кънти долу. Сигурно има нещо.

156

Работникът се изчерви. Жена да го кори на всеослушание си беше истинско мъчение за него. Стрелна с поглед другите работници, но като установи, че никой не му обръща внимание, се поуспокои. Започна да копае по-внимателно. А и Есра не се задържа дълго край него. Запъти се към работниците в долната част на библиотеката.

Единствено Мурат разбираше колко е напрегната. Но коленичил до Бернд, му помагаше мълчаливо да почистят плочките и се стараеше да не се набива на очи след сутрешното мъмрене.

Спряха работа, когато слънчевите лъчи заструиха отвесно върху тях. Този път Есра не се качи във вана, а в джипа при Бернд, Теоман и Кемал; Елиф ги изгледа като плахо коте. Мурат отново се качи във вана при работниците. Макар и сама с приятелите си в джипа, Есра пак не събра кураж да им съобщи за убийството на Решат ага. Пътуваха по шосето, а от двете им страни се ширеха ниви с царевица и памук. „Ще им кажа, когато се върнем в училището“, помисли си тя. Не бързаше да ги осведоми; при очевидната необходимост да прекрати разкопките дълбоко в сърцето си се надяваше да продължат да работят. С наближаването на училището за пореден път промени решението си. Сметна за по-разумно най-напред да говори с Тим, а после да обсъди положението с останалите от екипа. Американецът имаше дългогодишен опит; не биваше да прекратява разкопките, преди да се е допитала първо до него.

Стигнаха училището. В беседката Халаф си говореше с дете от селото. Като ги видя, стана и тръгна да ги посрещне, преди дори да са успели да паркират на сянката. Елиф изненада Есра, запътвайки се право към детето в беседката.

- Здравей, Ханефи - поздрави младата жена.

- Здравей - отвърна и момчето с блеснали, очертани с антимон очи. - Готови ли са снимките?

Елиф погали късо подстриганата коса на детето.

- Днес ще са готови. За тях ли си дошъл?

- Не, доведох баба.

- О, баба ти е тук?

157

- Да, тук е.

- Къде е?

- Вътре - момчето кимна към училището.

- Хайде, заведи ме да я поздравя.

Елиф тръгна към сградата с детето, а Есра изгледа въпросително Халаф, протегнал ръка да вземе чантата и.

- Внукът на Неверницата Надиде - обясни той и пое чантата. - Леля Надиде. Дойде при Тим и донесе ведро с кисело мляко и кошница черници.

- Защо и е притрябвал Тим?

- Клетата невежа душа си мисли, че Америка е колкото нашия градец тук. Сещаш ли се? По-големият и брат избягал в Америка, когато арменците се изселили?

Есра не си спомни.

- Тим ни разказва за нея снощи - обясни Халаф. - Тя е дъщерята на арменския пастор Киркор. Убили го. По-големият и брат Дикран се опитал да избяга с майка си и с невръстната Надя. Горкото момиченце обаче не можело да ходи, толкова малко било. Брат и я оставил при турските им съседи и избягал с майка си в Америка.

- Да, да, спомних си.

- След години Надиде получила писмо от брат си, от Америка. На плика имало адрес. Надиде помолила сина си да напише писмо на брат и. Писмата от Америка обаче спрели да пристигат. Цели петдесет години - лесно е да се каже, трудно да се преживее - не получила друго писмо от брат си. После странната старица се натъкнала на нашия Тим. Дошла е да го моли за помощ. Надява се да знае нещо за брат и.

Есра поклати глава и се засмя.

- И как Тим ще намери брат и? Отдавна ли говорят?

- Цял час - отговори Халаф и добави угрижено: - Сигурно още не си чула новината…

- Чакай малко - възпря го тя, осъзнала какво се кани да и каже.

158

Не искаше Теоман и Бернд, които носеха плочките, да ги чуят. Двамата приближиха.

- В мазето ли да ги оставим или в стаята на Тим? - попита Бернд.

Кемал също се завтече да им помогне.

- В мазето - отвърна Есра и извади ключа от джоба си. -Ето - подаде го на Кемал, който не носеше нищо.

Кемал взе ключа и тръгна пред другите. Есра проследи с поглед как бързат да се освободят от тежкия товар, да го складират в мазето и после да вземат топъл душ, за да измият прахоляка от телата си.

- Кажи ми сега какво има? - обърна се тя към Халаф.

- Абид ходжа най-сетне е възвърнал достойнството си -отговори Халаф. - Тази сутрин отрязал главата на Решат ага и му я сложил в ръцете.

- Откъде знаеш, че Абид ходжа е убил агата?

- Че кой друг да го убие? Изправиш ли се срещу клана Тюркоглу, все едно каниш смъртта на гости. А по тези земи да накърниш честта на някого е най-добрият начин да си подпишеш смъртната присъда. Чия чест опетни Решат ага? Честта на Абид ходжа. Двамата враждуват отдавна, та затова…