Ахмед Юмит - Патасана

Американецът я изслуша спокойно и и посочи свободния стол.

- Седни да поговорим.

Есра продължи да споделя тревогите си:

- Наистина не знам как да постъпя. Страхувам се да не пострада някой от екипа. Убиецът или убийците витаят около нас. Чудя се дали да не прекратим разкопките.

- Случилото се е ужасно - съгласи се Тимъти. Дясната му ръка започна да приглажда брадата му с цвят на мед, както правеше винаги, подхванеше ли важна тема. - И аз се притесних, когато разбрах. Но после си помислих, че тези престъпления нямат нищо общо с нас. Всъщност не е сигурно дали двете убийства са свързани. Халаф твърди, че второто е убийство на честта. Възможно е да е така или да не е така.

На Есра и олекна, задето Тимъти не възприема инцидента толкова сериозно, но все пак попита:

- А слуховете? Някои от местните смятат нас отговорни за убийствата.

- Не отдаваме ли прекалено голямо значение на слуховете. С изключение на малцина фанатици и неколцина иманяри никой в града не говори за проклятия. Защо да прекратяваме разкопките?

- Както ти казах, страхувам се да не пострада човек от екипа.

162

- Никой няма да посмее да ни нападне. Знаят, че капитанът ни пази.

- Но сепаратистите едва ли ще да се уплашат от това -възрази тревожно Есра. - Убивали са учители, отвличали са инженери…

- Но в този район няма сепаратисти!

- Капитанът твърди, че изпълняват тайни операции и кланът Генчели ги подкрепя. Най-младият им син, Махмут, бил в планината. По думите на капитана, Мюслим, старейшината на клана, симпатизира на сепаратистите и най-малкото би им съдействал охотно.

Тимъти се облегна назад и поклати глава:

- Капитанът не гледа обективно на събитията. Така става, когато човек участва дълго във война. Най-добре не приемай твърде на сериозно идеите му.

- Не си ли малко несправедлив? - попита Есра, леко обидена от думите му. - Капитанът ни помага много. Ако не беше той, нищо чудно отдавна да бяхме прекратили разкопките.

- Не ме разбра правилно - обясни Тимъти. - И аз харесвам капитана. Не се съмнявам, че е честен войник. Но страда от нещо като болест. Нарича се военен синдром. Поражда лудост, параноя.

- Звучиш като човек, който говори от личен опит - констатира Есра с въпросителна усмивка.

- Защото съм воювал - отвърна американецът. - Бях морски пехотинец във Виетнамската война.

Усмивката на Есра застина.

- Шегуваш ли се?

- Защо да се шегувам? Не ти ли приличам на човек, способен да участва във война?

Очите на Есра се плъзнаха по атлетичното му, мускулесто тяло.

- Не, не - поклати глава тя. - Друго имах предвид. Чудно как човек като теб е участвал във война, при това на хиляди километри от дома?

163

- Вярно е, бих се във Виетнам. В сърцето на конфликта. И останах там, докато САЩ не изгубиха войната.

Изненадата по лицето на Есра се превърна в подозрение. От време на време и се беше струвало, че пропуска нещо, скрито зад широките познания, богатия опит и зрялото поведение на Тимъти. Изглеждаше и необичайно човек да се държи толкова добре и да не допуска грешки. От друга страна, нямаше причина да се съмнява в него. Сега обаче за пръв път разбра, че колегата, комуто се доверява най-много, е участвал във война.

- Не работиш за ЦРУ, нали, Тим? - попита го полушеговито тя.

Американецът се засмя гръмко.

- Стреляш право в целта - отговори и, когато се овладя. -В момента разговаряш с експерта на ЦРУ по Близкия изток Тимъти Хърли. Провеждам разузнавателна операция. И използвам археологията като прикритие.

- Не вземаш насериозно въпроса ми! - укори го Есра, опитвайки се да замаскира подозренията си с насмешка. - Не забравяй, че един от пионерите на археологическите разкопки в този регион е бил прочутият английски шпионин Лорънс.

- Разбира се, права си. Именно неговия пример следвам -кимна Тимъти, доволен от възможността да доукраси шегата. -Той ми е кумир. Всъщност кодовото ми име в ЦРУ е Лорънс. Но моето не е Лорънс Арабски, а Лорънс Баракски.

Есра също се засмя.

- Параноята е заразна - отбеляза Тимъти с по-сериозен тон. - И ти си я пипнала от капитана.

- Наистина ли си се бил във Виетнам?

- Нали ти казах.

- Защо се би?

Усмивката и се бе стопила; наблюдаваше колегата си с очи, изпълнени с недоумение.

- Учих в „Йейл“ с военна стипендия. Татко беше началник смяна в завод за производство на телевизори. Нямаше достатъчно пари да ме изпрати в „Йейл“. Можех да уча само ако ми

164

отпуснат стипендия. А студентите, които получават стипендия от военните, си изплащат дълга, като служат в армията.