Ахмед Юмит - Патасана

150

да прекрати разкопките. Първо хаджи Сетар, после главният стражар на селото Решат ага. Смъртта танцуваше около тях. Хаджи Сетар им бе по-близък от всеки друг в района, а селото, където бяха убили Решат ага, се намираше едва на няколко километра от лагера им. Дали не беше техен ред? Струваше ли си да излага на опасност живота на колегите си заради разкопките?

Спря пред руините на крепостта. Небето бе почервеняло и след малко слънцето щеше да се появи иззад оранжевите облаци. Тръгна към най-отдалечените останки от крепостните кули, докато пред очите и се ширнаха сините води на Ефрат. Реката лъкатушеше като гигантска змия през кафеникавата долина.

Облегна се върху разрушената кула и седна. Извади цигара и я запали. Вдъхна дълбоко. „Няма смисъл да упорствам“, помисли си, издишвайки дима. Дръпна пак от цигарата. Или преувеличава? Не! Някаква зла прокоба наистина бе надвиснала над тях. Бяха извършени две убийства; членовете на археологическия екип бяха неспокойни, местните - също. Капитанът се безпокоеше и тя самата едва се владееше. Спънките се редяха една след друга. Не, не биваше да рискува. Съвестта щеше да я измъчва до края на живота и, ако на някого от екипа и се случеше нещо. А и нямаше да настъпи краят на света, ако почакат, докато разкрият всички плочки на Патасана.

151

Единайсета плочка

Аз, Патасана, внук на мъдреца Митанува, син на писаря Арарас, аз, обреченият на мрачни мечти и любов, разчупих черупката на детството, за да удавя разума си в лудия водовъртеж на младостта.

Името на чернокосото момиче с очи на кошута, облечено в бяло, което срещнах в дома на богинята Купаба, бе Ашмуникал; не след дълго щях да го науча.

Имаше тънка талия, беше висока и стройна, с кожа по-гладка от слонова кост и глас на славей; не след дълго щях да го науча.

Беше нежна, мека, топла, със сладки устни, със сияйни очи; не след дълго щях да го науча.

Тя щеше да ме засрами, да ме възнесе, да ме удави в скръб, да умре за мен, да ме изостави да тъна в страх и болка; не след дълго щях да го науча.

Щеше да ме превърне в подлец, в страхливец, в предател, в сплетник; не след дълго щях да го науча.

Не знаех, че боговете са скрили жестоката ми орис в тъмните очи на Ашмуникал, най-красивото момиче по бреговете на Ефрат, но не след дълго щях да го науча.

Започнах да се уча още в първия миг, щом срещнах Ашмуникал в храма. Двете храмови проститутки, които вървяха към мен, забелязаха, че не отлепям очи от Ашмуникал, и също се обърнаха да я погледнат. Видяха как Ашмуникал ме поглежда премрежено иззад дългите си мигли и излязоха от стаята с многозначителни, топли усмивки. Така между мен и Ашмуникал не остана никаква пречка освен разстоянието; ако не броим мълчанието. Мълчанието зееше като огромна пропаст и постепенно все повече се разширяваше. В този момент Ашмуникал прояви повече смелост от мен. „Аз съм Ашмуникал и служа на богинята Купаба. Избрах те, за да почетем заедно богинята в нейно присъствие - промълви тя с разтреперан глас. С всяка следваща дума обаче увереността и растеше. - Аз, най-младата

152

от храмовите проститутки, недокосвана досега, ти се предлагам. Моля те да благословиш с мен това ложе“, рече и пристъпи към мен. Докосна сплетените ми длани с дългите си, тънки пръсти. Благоговението пред красотата, застанала пред мен, и свянът ми ме превърнаха в абсолютен глупак. Кръвта във вените ми замръзна и аз се вкамених като сфинкса пред храмовата порта. Все едно пред мен не стоеше жена, а богиня. Не съумявах да си спомня дори най-невинния образ от любовните блянове, мяркали ми се в сънищата. Не след дълго Ашмуникал разбра, че съм по-смутен дори от нея, и моят свян я успокои. Навярно се бе страхувала да не попадне на мъж, който ще я нарани и унизи заради неопитността и. Моята срамежливост обаче, по-силна от нейната, разсея опасенията и. А и тя бе длъжна да преодолее страха си, защото церемонията принадлежеше на нея. Тя беше главното действащо лице и отговаряше пред богинята Купаба. Въпреки налегналите я тревоги трябваше да изпълни дълга си успешно и докрай. Ако пожелаех, нищо не ми пречеше на мига да побягна от храма, но за нея нямаше път за бягство. А и тя не възнамеряваше да бяга. Като осъзна колко съм нервен, събра смелост. Тръгна към леглото и ми махна да я последвам. Стъписах се още повече. Представих си как се събличам пред нея. Представих си стройното си тяло, острите си рамене и хилави ръце, тъй недостойни за това красиво момиче. Но я последвах към леглото. Тя седна и ми посочи да се настаня до нея. Подчиних се. Намирахме се един до друг. Тя ме улови за ръката и ме погледна, ала аз извърнах безпомощно очи, сякаш бе прокажена. Погледът ми се плъзна по стройното и тяло и под бялата роба зърнах розовите и зърна - две неразпукнати пъпки. Устата ми пресъхна, дланите ми се изпотиха. Надявах се да не забележи как овлажняват. Сякаш чула желанието ми, Ашмуникал плъзна дългите си, тънки пръсти от ръцете към гърдите ми. Погали ме несръчно. Преструваше се на опитна, но действията и разкриваха колко е неловка. Дори аз, въпреки моята неопитност, го разбирах. Колкото до мен, не съумявах даже да я погледна благодарно, камо ли да я докосна.