Ахмед Юмит - Патасана

- Не бива да се тормозите. Това вреди и на вас, и на…

Преди да успее да изрече „и на другите край вас“, Елиф я

прекъсна.

- И на разкопките, нали? - процеди тя през зъби.

Очите на двете жени се срещнаха. За пръв път, откакто се бяха запознали, Елиф поглеждаше Есра предизвикателно.

- Мислиш само за разкопките. За нищо друго. Ами хората, с които живееш, приятелите ти? Техните грижи, техните тревоги?

Есра я слушаше, изумена от обвинителния и тон.

- Археолозите трябвало да са и психолози, нали така разправяше. А не намираш време дори да поговориш с мен. Твърдиш, че сме приятелки, но това са само приказки…

145

Думите на младата жена звучаха остро като ножове и нараняваха. И най-важното - бяха истина. Есра никога не бе изслушвала тревогите на Елиф и не бе споделяла своите с нея. Беше я критикувала, поучавала, поздравявала, но само по отношение на работата. Спомни си как се бяха запознали. Елиф седеше в стария фотьойл пред скромното бюро на Есра в тесния и кабинет и и обясняваше, че е студентка по фотография, но се интересува и от археология. Искала да се включи в екипа на Есра. Завършила добра гимназия и владеела сносно английски. Есра отдавна търсеше надежден фотограф и сега я слушаше съсредоточено. Насърчена от усмивката и, Елиф развълнувано разтвори зеления албум, който носеше, и започна да и показва снимките си. Не бяха никак лоши. Така Елиф се присъедини към археологическия екип. Есра се привърза още повече към нея след първите им разкопки, но явно не съумяваше да и покаже приятелските си чувства.

- Когато започнах да излизам с Кемал, се посъветвах с теб -продължи да се оплаква Елиф. - Помниш ли? Питах те що за човек е. „О, добро момче е“, отвърна ти. Бързаше да приключиш темата. Не ме цениш като човек, а…

- Грешиш - прекъсна я Есра. - Обичам те като сестра.

- Е, не съм забелязала такава близост.

- Опитвам се да се отнасям еднакво с всички.

- Еднакво не означава по един и същи начин, а със същата загриженост - укори я Елиф. - Загрижеността ти към нас не се равнява дори на една десета от загрижеността ти за разкопките…

Есра си помисли, че Елиф е права, и сърцето и се сви тъжно. Но имаше толкова грижи! Чудеше се кой проблем да разреши първо. Освен това не бяха дошли тук на почивка. Най-важното наистина бяха разкопките, работата и. „Не, Елиф не е разстроена заради мен. Струва ми се наистина влюбена в Тим. Натискът на Кемал е изопнал нервите и до крайност. Избрах възможно най-лошия момент за разговор - помисли си Есра. -А сега горката си изпусна съвсем нервите.“ Реши да проявява

146

повече разбиране към нея. Усмихна и се и пристъпи към младата жена.

- Виж, Елиф… - сложи длан върху рамото и. Елиф се отдръпна, сякаш да побегне. Есра не я пусна. - Възможно е да не съм ти обръщала достатъчно внимание. Но в момента ни е много трудно.

Есра усети как младата жена трепери. След като бе изляла цялото си напрежение, натрупано през предишната нощ, сега плачеше. В колебание дали да я прегърне, или да я изчака да се овладее, известно време Есра постоя объркано. Накрая застана пред нея и понечи да избърше сълзите и. Елиф извърна лице, но после внезапно я прегърна.

- Какъв идиот съм, а? - проплака тя.

Отначало поведението и се стори странно на Есра, но сетне я трогна и тя прегърна Елиф нежно като сестра. Развълнува се и я достраша да не би да се разплаче, ако си отвори устата да каже нещо.

- Трябва да си помагаме повече - едва успя да отрони, галейки Елиф по косата. Постояха прегърнати, докато Елиф спря да плаче. Тогава Есра проговори: - Хайде да се успокоим. Ако някой ни види, хубавичко ще ни се посмее.

- Добре - кимна младата жена, подсмръкна и се отдръпна от Есра.

- Не бой се, всичко ще бъде наред - утеши я тя.

Докато наблюдаваше как Елиф се спуска по стълбите на храма, Есра си спомни през какъв ад бе минала с Орхан. Особено в периода след сватбата им. Непрекъснато и даваше съвети как да се облича: „Не, тази дреха е прекалено тясна. Онази е разголена.“ Същото, от което се оплакваше Елиф. Случеше ли се Есра да заговори приятел от университета, Орхан се сърдеше и ревнуваше. Защо се държат така някои мъже? Защото се страхуват да не изгубят любимите си? Добре де, но ако тя те разлюби? Тогава какво? Ами ако Елиф не обича Кемал? Никой не може да я вини за това. Единственото разрешение е Кемал да го преглътне и да я забрави. Вглъбена в тези мисли, Есра за-

147

беляза Мурат да идва откъм двореца. Бързаше, почти тичаше. Любопитна какво се е случило, Есра тръгна към него.