Ахмед Юмит - Патасана

На около стотина метра надолу по хълма се спускаше главният път. Той свързваше двореца и храма и него хетските царе бяха използвали за празнични шествия. Някога украсени

142

с красиви барелефи, сега стените и другите руини край пътя се бяха превърнали в свърталище на гущерите. Есра и колегите и стигнаха до храма и установиха, че за разлика от библиотеката тук не личеше от пръв поглед откъде иманярите са откраднали находките. Наложи се да оглеждат сантиметър по сантиметър храма с непокътнато стълбище, но с порутени и погребани колони и дебели каменни стени. След час търсене най-сетне откриха, че иманярите са копали на съвсем неочаквано място - в градината на храма, до основите на рухнала стена на десет метра от сфинкса, от който бе запазена само задната част.

И понеже в библиотеката Шехмуз и Бекир бяха прикрили вещо следите си след разкопаването на находките, ако не знаеха, че мястото е плячкосано, археолозите никога нямаше да забележат разкопаното място.

Есра и Теоман коленичиха и запрокарваха длани по земята, сякаш да разберат какво се крие долу и да разгадаят какво е станало. Кемал, петима работници и Елиф, присъединила се току-що, стояха около тях и мълчаливо очакваха да ги осведомят какво се е случило. Размачквайки пръстта в шепа, Есра вдигна глава и погледна към Теоман:

- И ти ли си мислиш същото?

- Да, струва ми се.

Кемал не разбираше какво говорят и промърмори недоволно:

- Защо не споделите мислите си, та да узнаем и ние тайната?

- Мисля, че стоим точно над оброчището - обясни въодушевено Есра.

Кемал обаче, обсебен изцяло от мисли за Елиф, продължи да недоумява.

- Как стигнахте до това заключение?

- Лесно - отвърна Есра. - Щом от едно място са изкопани три находки, значи има още.

Елиф веднага насочи фотоапарата си към въпросното място и започна да снима.

143

- А защо да не е домът на богат човек например? - възрази Кемал.

- До стълбището на храма?

- Съгласен съм с Есра - намеси се Теоман. - Залата за жертвоприношения не може да се намира нависоко, защото в нея са донасяли тежки предмети - животни като сърни и свине, големи бурета с вино и зехтин. До нея трябва да се стига лесно.

Доводите на приятеля му звучаха логично, но Кемал не отстъпваше:

- Няма как да сме сигурни, преди да разкопаем.

- Какво? Да оставим центъра на храма и да започнем да копаем тук? - промърмори Теоман.

- Да не прибързваме - намеси се Есра, стана и изтупа праха от дланите си. - Тази вечер ще обмислим пложението и ще решим. Не е редно да си променяме плановете ей така.

Теоман въздъхна облекчено.

- Напълно си права - съгласи се той. - Не бива да сменяме безогледно местата, които проучваме.

Кемал не възрази.

- Добре - заключи Есра. - Да се залавяме за работа. Вече изгубихме много време.

Теоман събра работниците и тръгна към храма, а Кемал се извърна, изгледа Елиф и ги последва. Есра забеляза изражението му - смесица от гняв и обида. Реши да извика Елиф, но младата жена я изпревари и тръгна мълчаливо с екипа. Елиф също виждаше колко унило крачи Кемал след другите, но продължи да го пренебрегва. Раздразнена от поведението и, Есра не се сдържа и я попита:

- Колко ще продължи това?

- Почти приключих - отвърна Елиф, сметнала, че става дума за снимките.

- Имам предвид разпрата ви с Кемал.

Елиф свали фотоапарата. Стрелна с поглед Кемал, вече по-отдалечил се от тях.

144

- Съвсем е излязъл от релсите. Обсебващ е. Ревнува ме от всеки, с когото прекарвам времето си.

- Но и ти му даваш поводи да ревнува.

Реакцията на Есра - неин шеф и приятелка, стъписа Елиф и тя погледна втрещено. Опита да се защити:

- Не знаеш какво става…

- Снощи видях достатъчно. Подведе го, а му бе обещала да дойдеш. Чака те часове наред.

- Добре де, вчера сбърках - призна Елиф, ядосана от вмешателството на Есра. - И се извиних. Но той не миряса.

- Чудя се как ли щеше да постъпиш ти на негово място.

Елиф се надяваше Есра да я подкрепи, а сега излизаше, че

сякаш застава на страната на Кемал.

- Отнася се с мен като с недвижимо имущество; все едно принадлежа единствено на него. Но аз имам свой живот.

- Не казвам, че одобрявам поведението на Кемал, но е редно и ти да си по-внимателна.

- Внимателна съм, но не му е достатъчно - прекъсна я Елиф с напрегнат глас, който се извисяваше все по-гръмко. -Където и да отида, накъдето и да погледна, каквото и да облека, все съм виновна за нещо. Какво да направя?

Усетила напрежението у Елиф, Есра смекчи тона: