Ахмед Юмит - Патасана

- Търсех те - извика и младият мъж още на няколко метра от нея.

- Какво става?

- Убили са главния стражар на селото.

- Какво? - смая се Есра. - Какви ги говориш?

- Убили са старейшината на клана Тюркоглу.

- Решат ага?

- Да! В покрайнините на село Гьовен. Обезглавили са го. И са сложили главата му в скута.

- Господи! - ужаси се Есра.

Решат ага бе слабоват, среден на ръст мъж, най-много че-тирийсетгодишен, но изглеждаше по-възрастен. Имаше тънки мустачки и винаги носеше костюм. Живите му, сивкавосини очи искряха шеговито под тънките му вежди. На Есра и се струваше, че прилича повече на благовъзпитан дребен градски бизнесмен, отколкото на свиреп, страховит ага. Говореха, че не носи оръжие, но приближените му го следваха навсякъде.

- Сам ли е бил? - учуди се тя.

- Да. Хората му гонели фусти в Гьовен. Не били с него.

- Кой ти каза?

- Първо войниците, после овчарят, който намерил тялото му. Беше в полицейския участък да даде показания, та говорих и с него. Излязъл от къщи в полунощ. Освен стадата на своето село пасе и добитъка на село Гьовен. По пътя към Гьовен видял нещо като призрак. Луната е пълна, но била зад гърба му и светлината идвала изотзад, та не различил ясно фигурата. Кучетата се разлаяли лудешки и той разбрал, че нещо не е наред. Продължил напред и тогава го видял - обезглавено тяло. Уплашил се и се отдръпнал от трупа. В този момент забелязал главата в скута му…

Сцената изплува пред очите на Есра. На пуст път лежи тяло, в скута му е поставена глава с изхвръкнали, недоумяващи очи,

148

а в небето виси пълната луна. От няколко метра в него се взира овчар, уплашен до смърт от зловещата гледка.

- Овчарят хукнал като обезумял към селото си - продължи Мурат. - Затропал по вратите и се опитал да извика, но от ужас не успявал да издаде нито звук. Хората се разбудили, ама минало доста време, докато го успокоят. Още трепереше от ужас, когато го видях.

- Видял ли е някого край убития?

- Твърди, че видял мъж да лети в мрака.

- Това пък какво означава?

- Така казва овчарят: „Един мъж побягна и се понесе по вятъра“. Капитанът мисли като теб - пастирът се е паникьосал и му се е сторило, че мъжът не бяга, а лети.

- Никой не знае кой е убиецът, нали?

- Капитан Ешреф смята, че са терористите. Каза ми: „Предупреди Есра ханъм да внимава“.

Есра разбра истинския смисъл на посланието: „Както виждаш, оказах се прав“. Усети как у нея се надига лек гняв. Но после се запита дали гневът и е основателен. Ами ако капитанът е прав и сепаратистите наистина са извършили убийствата?

- Какво става? - попита Мурат, смутен от необяснимото мълчание на Есра. - Първо хаджи Сетар, сега главният стражар на селото Решат… Дали не ги е убил един и същ човек, как мислиш?

- Не знам - призна Есра. Денят едва започваше, но гласът и прозвуча изморено и отчаяно. - Надявам се да не е така. Иначе местните ще свържат убийствата с проклятието на Черната гробница.

С особено изражение Мурат пристъпи по-близо до нея.

- Ами ако са прави? Ако наистина сме прокълнати?

До този момент Есра не бе споменавала нито дума за манията на Мурат по мистиката, но понеже сега тя засягаше разкопките, не се сдържа и извика:

- Не изглупявай!

149

- Не изглупявам. Нали в плочките си Патасана споменава проклятие, спуснало се над бреговете на Ефрат като тъмна стена? Нима не предупреждава читателя първо да измоли милост от боговете, преди да докосне плочките? Иначе рискува да го прокълнат.

Връзката, която Мурат намираше между плочките на Патасана и убийствата, бе напълно безпочвена, но Есра я побиха тръпки.

- Полудя ли?! - изкрещя му тя, навярно порицавайки и себе си, защото идеята му я уплаши. - Тълкуваш случилото се сега въз основа на вярванията на култура, съществувала преди две хиляди и седемстотин години…

- Днес също… - подхвана Мурат, но Есра го прекъсна:

- Престани! Имаме достатъчно проблеми и без твоите суеверия.

- Но…

- Никакво „но“! Забрави тези глупости. Ако ли не, по-добре напусни разкопките! - След кратко колебание попита с подозрително изражение: - Разказа ли на някой друг за убийството на Решат ага?

- Ннн-не - заекна младият мъж. - Сметнах за редно да уведомя първо теб.

- Браво! Аз ще съобщя на другите. Чуя ли от някой твоите идеи за проклятието, особено от работниците, повече няма да те взема на разкопки с мен, да знаеш.

Есра се обърна и се отдалечи от Мурат, а той остана да се взира безпомощно в учителката си. Тя тръгна бързо към крепостта, сякаш разстоянието между нея и Мурат я спасяваше от проблемите и. Не искаше да мисли кой е извършил убийствата и защо, не искаше да разсъждава на сляпо, не искаше да подозира никого и да води спорове със себе си. Разумът и обаче не и се подчиняваше и най-невероятни предположения кръжаха в главата и. Вместо да родят някакво заключение обаче, усърдните и размишления винаги я отвеждаха до едно и също място -тъмната, хлъзгава несигурност. Навярно щеше да е най-добре