Ахмед Юмит - Патасана

След като Есра се погрижи за войниците, Село реши, че е дошъл неговият ред.

- Моля ви за прошка, Есра ханъм!

Есра погледна сериозно възрастния мъж пред нея.

139

- Не постъпи както трябва, Село. Назначихме те да пазиш разкопките, а ти ги предаде в ръцете на крадците.

- Нямах никаква представа, кълна се… - опита се да обясни Село. - Мемили е виновен за всичко. Излъга ме проклетникът!

- Ами ако и някой друг те излъже?

- О, не, няма да се повтори. Веднъж сглупих. Втори път няма да ме подведат.

Разкаянието на възрастния мъж трогна Есра.

- Допусна сериозна грешка - смутолеви объркано тя, - но няма да те уволня.

Село и се усмихна благодарно, показвайки и малкото си останали зъби, до един пожълтели от тютюна.

- Аллах да ви благослови.

- Но ако още веднъж напуснеш разкопките без разрешение или допуснеш някого тук…

- Кълна се, кълна се в живота на новородения си внук, няма да се повтори! Не само хората на Едноръкия Мемили, от днес нататък тук няма да припари дори овца на глух овчар…

Очевидно смяташе да продължава в този дух, но Есра го прекъсна:

- Добре, Село, занапред внимавай повече.

Село замълча, но благодарната усмивка не слезе от устните му. Решила, че вече са изгубили достатъчно време, Есра тръгна право към древната библиотека. Искаше да разбере какви щети са нанесли Шехмуз и приятелите му на разкопките. Следвана по петите от колегите си, тя пое по каменистата земя, мина през отломките от стената и се насочи към руините на библиотеката. Клекна на пода на двореца, осеян с чакъл и парчета глинени тухли, и започна да оглежда пораженията.

Шехмуз и Бекир бяха копали в квадрат 5Д, който археологическият екип тъкмо бе започнал да проучва. Накрая бяха прикрили майсторски изкопа. Не беше лесно обаче да се заблуди тренирано око; всеки опитен археолог би разбрал от пръв поглед къде са копали иманярите, защото там земята бе по-тъмна и по-рохка. Пораженията не изглеждаха сериозни. Крадците не

140

бяха успели да намерят тук нищо освен плочките и бяха изоставили библиотеката. Статуетките на жената и сърната, огърлицата и бокалът явно бяха изкопани от друго място. Есра се запита къде ли са ги намерили. „Най-вероятно в храма“, помисли си. Но откритието и не я развълнува особено, защото плочките на Патасана бяха по-ценни от всички неоткрити храмове и всички заровени съкровища на света.

- Тези момчета копаят по-внимателно от нас! - възкликна Кемал, коленичил до Есра.

- Браво на тях! - обади се Есра. - Не са нанесли сериозни поражения.

- Не разбирам откъде са се научили да копаят систематично като нас.

- От археолозите, естествено - отговори Есра и се изправи. - Халаф твърди, че Едноръкия Мемили кара хората си да работят на разкопки, та да усвоят правилните техники.

- Ама че хитри лисици! - смая се Кемал и погледна към Елиф, но тя се направи, че не го вижда.

- Да се залавяме за работа! - подтикна ги Есра, хвърляйки око към порозовялата светлина на небето. Обърна се към Бернд: - Вие разкопавайте библиотеката. Ние с Теоман ще проверим храма.

Бернд привика екипа си, а другите работници се отправиха към храма с Есра, Теоман и Кемал. След няколко метра Есра се обърна и извика на Елиф, която се помайваше край Бернд:

- Няма ли да дойдеш?

- Ще направя няколко снимки тук - отвърна младата жена и извади фотоапарата си от чантата. - За съдебния процес.

- Добре, но не се бави. Ще ни трябват и снимки от другите места, където са копали иманярите.

Докато Есра и колегите и стигнат до храма, екипът на Бернд вече се бе заловил за работа.

Руините на древния град се простираха на няколко километра околовръст. Източната и южната част на града граничеха с Ефрат, а северната - с речно корито: навремето оттук в голяма-

141

та река се бе вливала кристално чиста вода, но понастоящем теренът представляваше блато. На запад градът граничеше с асфалтовото шосе. За разлика от околните поля, местността с руините бе осеяна със сухи бурени. Капителите на колоните - базалтови камъни с издълбани в тях йероглифи, - стърчащите останки от порутена арка, стотиците глинени тухли и мраморните късове сред полюшваната от вятъра жълта трева продължаваха да устояват на времето като упорити свидетели на отминал живот. Ала неоспоримото доказателство за съществуването на града бяха останките от двореца, библиотеката и храма в крепостта, кацнали върху върха на хълма край Ефрат.

Археологическият екип бе започнал да разкопава първо библиотеката и храма. За разкопките на библиотеката отговаряше Бернд, а на храма - Теоман. Кемал изпълняваше функцията на полеви директор. Мурат, момчето за всичко, получаваше всякакви задачи, а Елиф водеше записки, когато не снимаше. Есра ръководеше всички, даваше указания, разпределяше задълженията и следеше разкопките да не се отклоняват от общия график и план. Щом откриха плочките на Патасана обаче, Есра съсредоточи вниманието си върху библиотеката. От хетските плочки, намерени в Хатуша, и от асирийските източници, открити при разкопките в Ниневия, знаеше, че в този град е имало богата библиотека. Ала, честно казано, никога бе предполагала, че ще се натъкнат на текстове като тези на Патасана. Откриеха ли всичко, написано от него, не само щяха да разполагат с най-древните неофициални исторически документи, намерени досега, но и да предоставят на историците и археолозите неоценима възможност да научат подробно какво се е случило с този хетски метрополис, завзет от асирийците през 705 г. пр.н.е. Затова, докато вървеше към храма да провери пораженията в този участък, от ума и не излизаха неоткритите плочки на Патасана.