Ахмед Юмит - Патасана

- Приличат на ято гъски - отбеляза Мурат. - А Махо им е главатар - на една стъпка пред ятото, оглежда района и се пита къде да потърсят храна.

Елиф се подсмихна, но лицето на Есра остана сериозно.

- Лошо сравнение. Не са гъски, а хора.

130

Мурат не се опита да се защити. Задоволи се да се под-смихне като Елиф.

Работниците се раздвижиха още щом забелязаха вана. Изправиха се и тръгнаха към моста. Докато колата отби край шосето, те дръпнаха за последно от цигарите и хвърлиха угарките в сухото речно корито, обрасло от двете страни с розови и жълти олеандри. Двама от по-младите - единият мургав, а другият тъмнокос, но с по-светла кожа - изгледаха жените във вана и едва успяха да скрият жадните искри в очите си. Освен известно любопитство, породено от необичайното присъствие на Есра в колата, другите ги погледнаха както винаги - естествено и с уважение. Вратата на вана се отвори и всички начело с Махо се спуснаха едновременно да влязат.

- Селямалейкум - поздрави той, намъквайки едрото си тяло през вратата.

- Алейкумселям, Махо - отвърна му Есра.

Вече бе свикнала да ги поздравява така. Махо седна до Есра, а останалите се заблъскаха, къде на шега, къде на сериозно, настанявайки се на задните седалки. Ванът потегли и Махо се обърна към Есра:

- Има ли нещо, Есра ханъм, та сте дошли да ни вземете?

Тя се опита да запази спокойствие.

- О, не, няма нищо, Махо. Всеки ден пътувам с джипа. Днес реших да се повозя с вана за разнообразие. Вие как сте?

- Как мислите? - възкликна Махо и изгорялото му, изсъхнало от слънцето лице се сбърчи тъжно. - Чухме за хаджи Сетар. Отчаяни сме.

Есра въздъхна дълбоко.

- Да, новината натъжи и нас. Хаджи Сетар беше много добър човек.

- Като светец - обади се един от работниците. - Като Робин Худ.

- Много праведен мъж - додаде друг. - Никой не го е чувал да нарежда на някого какво да прави.

131

- Кой според вас го е сторил? - попита Есра, опитвайки се да разбере какво мислят работниците за престъплението.

- Някой, който не е тукашен - отговори решително Махо. -Никой местен не би убил хаджи Сетар.

На Есра и се стори, че обвиняват археологическия екип за случилото се, и понечи да попита какво означават думите му, но Шъхлъ я изпревари:

- Който го е убил, е прокълнат дявол. Човек не би могъл да извърши такова нещо.

- Ако открия убиеца на хаджи Сетар, ще го удуша с голи ръце - промърмори един от младите работници.

- Който убие престъпника, ще отиде на небето - уточни друг.

- Така каза Абид ходжа на погребалната церемония вчера. Да ликвидираш убиеца на хаджи Сетар е свещен дълг.

- Полицията залови Шехмуз - подметна Есра, за да проучи мнението на работниците по този въпрос.

- Онзи задник Шехмуз не може да извърши такова нещо -отсече Махо. - Сбъркали са. Някой отвън е виновен.

- Как така отвън?

- Според Касим сирийците стоят зад това.

- Кой Касим?

- Контрабандистът Касим. Собственикът на кафенето със стъклената витрина на пазара. Преди да сложат мините, пресичал границата два пъти дневно. Отказал се от тази работа, когато сложили мините, но познава много добре другата страна на границата. Познава всички в Халеп19. Хората и от двете страни на границата го обичат и уважават.

- Прочут е с горещата си кръв - промърмори благоговейно един от младежите.

- Робин Худ - уточни работникът, описал по същия начин хаджи Сетар. - Когато беше контрабандист, от всеки пет спечелени лири даваше три на бедните.

19 Халеп (тур.), Халеб (ар.), Алепо (бъл.) - град на територията на днешна Сирия. - Б. пр.

132

- И сега е такъв - добави хилавият мъж, свит в ъгъла на задната седалка.

- Всеки ден по време на рамазана раздава безплатна вечеря.

- Защо Касим подозира сирийците?

- Как защо? - изръмжа Махо. - Защото им спряхме водата. Натам течеше десет пъти повече вода, преди да построят язовира. Все едно им прерязахме вените.

- Добре де, но нали държавата е построила язовира? Какво общо има хаджи Сетар с това? - намръщи се Есра.

- Сирийците не правят разлика между държавата и хората. Разсъждават така: „Щом сте ни причинили зло, ние пък ще бутнем от минарето най-добрия, най-светия ви мъж за урок на другите“. Искали са да сплашат правителството.

Макар да не съзираше истина в детинските им изводи, те донякъде я успокоиха, защото явно никой не смяташе, че инцидентът е свързан с проклятието на Черната гробница или нещо подобно. Реши изобщо да не повдига темата, когато Шъхлъ се обади притеснено, сякаш да я обори:

- Вчера на погребението Абид ходжа каза, че инцидентът се дължи и на разкопаването на Черната гробница. Рече: „Не е правилно да се тревожат гробовете на светците“.