Ахмед Юмит - Патасана

- Но това е нездравословно - възрази Кемал.

- Според мен е много здравословно - отсече Бернд. - Една руска поговорка гласи: „Изяж закуската сам, обядвай с приятели, а вечерята дай на врага си“.

Очите на Мурат се плъзнаха към Тимъти.

- Тимъти, човече - обърна се към него, все едно бяха стари приятели, - ти защо не придиряш? Чувал съм, че само корн-флейкс задоволява американците на закуска.

- Дезинформирали са те. Ядем и бъркани яйца с шунка. Но напоследък ям каквото има.

- В иракската пустиня трудно се намира шунка, а? - подкачи го Мурат.

- Вярно. Но, както виждаш, не се намира и в Турция.

- И това е добре - намеси се Кемал със сурово лице. - Иначе щяхме да се застояваме по цял ден в тоалетната като Теоман.

- Е, понеже няма шунка и яйца, няма и проблем - заключи Тимъти.

Отговорът му, съчетан с умората им в този ранен час, сложи временно край на разговора - докато Теоман не се върна от тоалетната.

- Едната ти гума е спукана - обяви той. - Тук е опасно. Не те съветвам да караш колело нощем.

- Но аз не съм карал колело снощи! - възкликна удивено Бернд.

128

- Случват се такива работи - обади се Тимъти. - Понякога гумата спада сама.

- Забрави колелото и виж себе си, братко Теоман - пошегува се Мурат. - Помислихме, че си паднал в дупката.

На Теоман му бе дошло до гуша от закачките на младия студент, но не издаде чувствата си.

- Думите ти доказват само, че остарее ли вълкът, става плячка на кучетата - отбеляза лаконично той.

Приглушен смях посрещна коментара му и понеже Мурат замълча, темата приключи.

Есра изглеждаше отнесена. Още от снощи обмисляше думите на Халаф. Възможно ли бе младият готвач да е прав? Дали доволните от живота местни жители бяха спрели да вярват в пророчества и суеверия? Или Халаф се опитваше да задържи екипа тук, опасявайки се да не си загуби работата, ако си тръгнат? Щеше да види как се държат местните работници на разкопките и да прецени дали Халаф е прав, или греши. Не беше сигурна обаче, че те изобщо ще дойдат на работа днес. Ако смятаха, че разкопките са виновни за случилото се, нямаше да се появят повече. Обикновено пътуваше с джипа до разкопките, но този път реши да се качи във вана, който вземаше работниците. Забележеше ли някакви признаци за колебание у тях, щеше да се постарае да ги убеди, че разкопките нямат нищо общо със злощастното събитие.

След кратката закуска Теоман и Кемал приготвиха оборудването за разкопките и всички се качиха в джипа. Щеше да шофира Кемал и понеже Елиф не искаше да се вози при него, предпочете да седне при Есра във вана, чийто шофьор щеше да е Мурат. Кемал откликна на необичайния ход на приятелката си с видимо напрежение, но замълча. Включи рязко двигателя на джипа и потегли безмълвно към древния хетски град. Пътниците във вана зачакаха Халаф, докато приготвяше закуската за разкопките и товареше храната и посудата в колата.

После ванът бързо пое по пътя. Околността бавно изсветля-ваше. Слънцето още не бе изгряло, но хапещият студ и тежката

129

мъгла над Ефрат чезнеха лека-полека с оттеглянето на мрака. Щяха да вземат работниците от каменния мост над пресъхналото речно корито на завоя на километър от училището. Всяка сутрин работниците ги чакаха търпеливо под голямото крушово дърво точно до моста. Наеха десет души от две села, и то само благодарение на хаджи Сетар - бедни селяни, но всички имаха ниви, макар и малки. Четирима ги осведомиха от самото начало, че ще напуснат разкопките, щом стане време да берат памука. Есра прецени, че дотогава работата им ще е намаляла и при необходимост ще наемат работници за по ден-два. След смъртта на хаджи Сетар обаче едва ли някой от града щеше да се съгласи да работи за тях, да не говорим, че съществуваше опасност да загубят всичките си помощници.

Седнала до Мурат, Есра не отлепяше очи от шосето. Вдишваше дълбоко от цигарата си и мислеше дали работниците ще ги чакат под дивото крушово дърво. Безпокойството и не стихна, докато не свърнаха на завоя и не видя закръгления Махо, отговорника на работниците.

- Дошли са - промълви тя. - Халаф беше прав. Дошли са.

- Защо? Защо да не дойдат? - учуди се Елиф, че Есра е изненадана от появата им.

Сънените и очи изгледаха объркано ръководителката на екипа. Вместо отговор Есра кимна с глава към групата:

- Всички са тук. И десетимата.

Впил поглед в шосето, Махо ги чакаше, а другите работници бяха клекнали под дървото. Само Шъхлъ се бе облегнал на дебелия ствол. Всички пушеха. Димът от цигарите им се процеждаше нагоре през тъмните клони на дивата круша и чезнеше в голямата и пазва.