Ахмед Юмит - Патасана

Започна следващата част от церемонията. Царят и царицата станаха от трона и се поклониха на боговете. Музикантите и певците излязоха от храма. Внесоха вътре царските символи -закривен жезъл и златно копие. Царят взе жезъла и заедно с царицата отново седнаха на трона. Пак измиха ръцете на седналите царски височества. Внесоха в храма и свещената маса, отрупана с храна. Придворните започнаха да си подават самун хляб от ръка на ръка, докато хлябът стигна до главния придво-

125

рен. Той го разчупи на две половини. Двете половини тръгнаха отново от ръка на ръка, докато излязоха извън храма.

Музикантите засвириха, но не пееха. Изпълняваха само мелодии с инструментите си. Раздадоха храна и вино. Царят и царицата се изправиха, вдигнаха наздравица за боговете и свещената гощавка започна. Свещената маса бе отрупана с изкусителни храни и напитки - плодове, събрани от бреговете на Ефрат, овче и говеждо месо, дивеч, риба, изтънчени вина, бира, бял хляб и всичко, което може да си представи човек. Щом всички утолихме глада и жаждата си, главният жрец Валвазити ни даде знак да се изправим.

Цар Пизирис стана от почетното място на масата и каза: „На това празненство се нахранихме до насита и утолихме жаждата си в чест на бога на бурите. Благодарим му от сърце. Нека никога не ни лишава от закрила. Молим го да ни дари със здраве и да ни помага да побеждаваме враговете си. Нека с негова подкрепа държавата на хетите да възстанови някогашната си сила и слава. Нека властваме над четирите посоки, над цялата земя. Нека всички, които живеят по бреговете на Ефрат, да мълвят нашето име и да разнасят славата ни по света“.

Наблюдавах внимателно и забелязах как в очите на Пизирис просветва алчност, а гласът му трепери от амбиция. Татко също го забеляза и сведе глава пред неутолимата жажда за власт на този млад владетел.

Щом царят привърши речта си, песнопенията започнаха отново. След като приключиха и те, хората сведоха глави да изразят почитта си пред царя и царицата и се разотидоха. Царят и царицата излязоха последни от храма. За жалост, с татко бяхме длъжни да се върнем с тях. Отдавнашна традиция повеляваше дворцовите служители - до един - да следват царя и царицата до самия край на церемонията.

126

Десета глава

Тази сутрин всички от археологическия екип се събудиха преди изгрев-слънце. Далечният призив за молитва, носещ се от селото надолу по пътя, придаваше на атмосферата меланхолична, загадъчна нотка. Пръв бе станал Халаф. Вече бе сварил чай, стоплил вода за кафето на чужденците и сложил масата за закуска. Бернд и Тимъти пристигнаха преди другите. Тимъти носеше вчерашните си дрехи; днес нямаше да ходи на разкопките, а Бернд, обръснат, бе нахлупил широкополата си шапка в цвят каки. Въпреки насмешките на колегите си - „Същата шапка е носел Хуго Винклер през 1906-та при първите хетски разкопки в Боазкьой“ - германецът не излизаше без нея, защото смяташе, че го предпазва от жежкото слънце. След Тимъти и Бернд дойде Есра. Двамата чужденци и се усмихнаха учтиво. Преди тримата да успеят да продумат, Кемал, Мурат и Елиф също се появиха. Теоман го нямаше никакъв.

- Още ли не се е събудил? - попита Есра.

Кемал запази мълчание; снощният му разговор с Елиф явно не бе протекъл добре.

Отговори и Мурат:

- В тоалетната е. Отърча натам, преди да си измие лицето.

Тимъти се усмихна шеговито.

- Не съм изненадан. Хубавичко си похапна снощи.

Всички се засмяха, само Кемал и Елиф останаха сериозни.

Есра си помисли: „Тези двамата ще ни създадат проблеми“.

- Някой иска ли яйца? - попита Халаф, носейки към масата поднос със сирене.

- Какви ти яйца? - заяде се Кемал. - След час ще врим и кипим тук. Ще получим алергия от яйцата. Да ни разболееш ли искаш?

- Но господин Бернд каза, че не може да закусва без яйца -защити се Халаф.

Бернд се извърна бавно и изгледа самоуверено Кемал.

127

- Вярно е. Ако не хапна яйца сутрин, се чувствам гладен. Но не какви да е яйца, а пържени яйца с шунка.

- Яйца и шунка? - разкриви лице Кемал и посочи към храната на масата. - Два вида сирене, черни маслини, паста от зелени маслини, масло, мед, гроздова меласа, домати, краставици, зелени чушки… Не ти ли е достатъчно, Бернд?

- Хората във всяка страна закусват различно - отвърна Бернд. - А и ние не ядем маслини и сирене като вашите.

- Не ядете сирене? - смая се Мурат.

- Ядем, но нарязано на тънко швейцарско сирене с мармалад и кроасани. Аз обаче предпочитам яйца с шунка.