Ахмед Юмит - Патасана

- Радвам се. Страхувах се историята на Патасана да не остане недовършена.

- Едва ли ще остане непълна. Положително ще се появят и другите плочки.

- Още нещо ме притеснява - плочките не са на сигурно място в училищното мазе.

- Опасяваш се да не ги откраднат ли?

- Да, но се тревожа повече, че условията ще ги повредят.

- Няма страшно. Вратата е здрава и е заключена. А и след като са издържали две хиляди и седемстотин години, едва ли ще им стане нещо за няколко седмици. Е, не е мазето на Бейнекската библиотека, макар да е тъмно и хладно.

- Бейнекската библиотека?

- Не си ли чувала за нея? - учуди се Тимъти и гласът му прозвуча не по-малко смаяно от нейния.

- Не съм - отвърна рязко тя, сякаш недоумяваше какво толкова е пропуснала.

Тимъти осъзна, че реакцията му е обидила младата жена.

- Извинявай, не исках да прозвуча като всезнайко. Бейнекската библиотека е много известна, та сметнах, че сигурно си я чувала.

- И къде се намира тази прословута библиотека?

- В моя университет, в „Йейл“. Там се съхраняват много от най-ценните книги и ръкописи на света. Тя е и чудо на модерната архитектура и изпъква сред другите университетски сгради в готически стил. Вместо от стъкло прозорците са от изключително тънък мрамор, за да предпазват книгите и документите от слънчевата светлина. Нивото на влажността и температурата вътре се поддържа от специална апаратура.

- Интересно - отбеляза тихо Есра, впечатлена от описанието.

- Ако дойдеш в САЩ, ще ти я покажа.

- С удоволствие… Нищо чудно плочките на Патасана да предизвикат фурор и от „Йейл“ да ни поканят да им гостуваме.

122

- Защо не? - промърмори замечтано Тимъти, сякаш си представяше бъдещата слава. - Плочките несъмнено ще предизвикат фурор. Кога точно ще се състои пресконференцията?

- Не знам. Зависи от Германския археологически институт. Ще разберем след ден-два. Но първо трябва да преведем плочките.

Тимъти сведе виновно глава.

- Права си, малко поизоставих превеждането. Обещавам утре цял ден да дешифрирам текста.

123

Девета плочка

О, усърдни читателю, ще ти разкажа за най-дълбокия срам и за най-окрилящата радост на ранната ми младост. Ще ти разкажа как юношата, станал жертва на собственото си тяло, падна в безпощадния капан на любовта и как започна да разцъфва гибелната му страст.

Занизаха се безнадеждни тъмни зимни дни и нощи, вятърът, натежал от новогодишните дъждове, затрополи по градските порти. Ала щом ярките лъчи спряха пред прага ни, пепелявоси-вите облаци по небето изтляха и щедрото слънце ни озари отново. Ефрат потече изобилна, житните стръкове се подадоха от земята и дърветата разцъфнаха прелестно. Поройните дъждове бяха измили и пречистили града ни и той се готвеше за нов живот като принцеса преди коронясването.

За разлика от другите празници новогодишните празненства не се провеждаха в двореца, а в малкия едноетажен храм сред плодородните поля отвъд Царската порта.

Най-сетне празненствата започнаха; чувствах се неспокоен и развълнуван. Не мигнах цяла нощ. На другия ден щях да преживея нещо неизпитвано досега - щях да правя любов с жена. Въртях се в леглото до зазоряване. Станах рано и събудих цялата къща. Татко отдаде нетърпението ми на вълнение от настъпването на Новата година. Изкъпахме се и облякохме най-красивите си дрехи. Тази година отново щях да стоя до татко както през предишните три.

Пристигнахме в двореца. Всички бяха заети с приготовления за празненството. Царят и царицата се бяха събудили рано-рано. В залата, украсена за тържеството, членовете на Панку, Съвета на благородниците, сред които аз и баща ми, и придворните чакаха царят и царицата да облекат пищните си роби, но те се бавеха.

Най-сетне царят и царицата излязоха от покоите си, облечени както подобава на сана им. Пред тях вървяха двама прислужници и един страж. Излязоха от двореца и ние ги послед-

124

вахме. Прекрачиха портата, а музиканти в червени роби заеха местата си от двете им страни и шествието тръгна. Музикантите засвириха, божествените певци запяха и затанцуваха. С уверена усмивка на лицето нашият цар Пизирис наблюдаваше танцьорите и крачеше бавно. Ние, благородниците, го следвахме. Зад нас се движеха придворните, понесли телета, овце, вино и храна за жертвоприношение на боговете. Накрая се редяха обикновените хора. Пъстроцветният ни весел парад мина през Царската порта и пое към малкия храм сред плодородните поля.

В храма главният жрец Валвазити посрещна царя и царицата. После произнесе приветствени молитви и заедно с другите жреци и музикантите влезе в храма. Които останаха в градината, продължиха да пеят. Двама придворни със стомни приближиха до царя и царицата. След като си измиха ръцете с донесената им вода, царят и царицата влязоха в храма. Неколцина благородници, включително аз и татко, ги последвахме. Щом пристъпихме вътре, жрецът Валвазити даде знак на другите жреци да запеят. Царят и царицата се поклониха почтително на боговете и седнаха на трона, а ние застанахме от лявата им страна с приведени глави. Щом песнопението секна, главният дворцов готвач влезе с вкусно изпечено месо, приготвено за жертвоприношение. Остави месото на свещените места в храма - в огнището, пред прозореца и до входа. После взе свещения съд с форма на лъв и поднесе виното в него на царя. Царят докосна виното с пръсти и главният готвач го принесе в дар на боговете.