Ахмед Юмит - Патасана

Есра погледна благодарно безгрижния, общителен младеж от Барак, готов да изпълни почти всичките им странични задължения.

- Не, не. Просто ми се прииска да поседя малко на прохлада.

- Добра идея. Да ви сваря ли чай?

- Не, благодаря.

- А кафе?

- Добре - прие Есра. Не и се пиеше кафе, но не желаеше да разочарова Халаф. - Но само ако и ти изпиеш една чаша с мен.

Проследи го с поглед как тръгва към кухнята. И директорът на Археологическия музей в Антеп, и приятелят на Кемал, Рю-стем бей, го бяха препоръчали. Бил готвач, шофьор и момче за всичко на анкарски археолози по време на разкопките им в Адияман. Екипът останал много доволен от работата му. Ха-лаф беше готвач по професия. Преди военната служба работел в „Имам Чаадаш“ - един от най-известните ресторанти в Антеп. След като се уволнил от армията, заминал за Истанбул и продължил да упражнява занаята - работил в „Бедир“, ресторант в Саматя. Познаваше не само богатата антепска кухня, съчетала турски, кюрдски и арабски кулинарни традиции, но и кухнята на почти всички турски райони - от Болу до Измир. Ала един ден колегата му, главният готвач Кара Нури от Урфа, засегнал достойнството му. Халаф извадил ножа за обезкостяване на

114

месо и наръгал на три места грубиянина. Излязъл от затвора, след като излежал едногодишната присъда, но не искал да остава в Истанбул и се върнал в Антеп. За съжаление, и в родния си град не успял да намери каквото търсел. Познатите му готвачи, дочули, че е бил в затвора, не искали да го наемат, за да не им навлече неприятности. Работел по малко ту тук, ту там и накрая, благодарение на Рюстем бей, започнал да работи на разкопки през летата. Плащали му добре и най-важното - хората проявявали разбиране и се отнасяли с него като с нормален човек.

Есра също бе доволна от Халаф. Младият мъж се държеше почтително, беше спретнат и честен. И главното - работеше усърдно. Понякога желанието му да услужи граничеше с натра-пливост, но никога не отказваше да изпълнява възложените му задачи и при нужда охотно се притичваше на помощ.

След десет минути Халаф наливаше каймаклията турско кафе от джезвето в миниатюрните чашки. Докато отнесе празното джезве в кухнята и се върне с две чаши вода, Есра вече бе отпила първата глътка.

- Златни ръце имаш, вкусно е.

- Да ти е сладко! - отвърна младият готвач. - Не може да се сравнява с кафето в нашето село, но го бива.

- Какво кафе правят в селото ти?

- В някои къщи в Барак, който може да си позволи, държи стая, за да кани там мъжете да си поговорят и да се разтушат. Приемат и гостите на селото. Всеки ден готвят ново ястие и обсъждат какво става в селото.

- Нещо като събрание - вметна Есра. - Като агората18 в древногръцките градове.

Халаф не схвана сравнението. Изгледа я учудено и продължи да разказва:

18 Агората е главният площад в древногръцките градове, разположен в средата на града; служил е за пазар, за религиозни чествания, там са произнасяли речи, провеждали са политически дискусии и пр. Като център на обществено-политическия живот агората е и мястото, където се провеждали заседанията на античното народно събрание. - Б. пр.

115

- Водят там и юношите; учат ги как да спазват обичаите и правилата за поведение. И аз съм се учил в такива стаи. Там поднасят много по-силно кафе от това и вкусът му е различен. Една глътка и си готов. Равнява се на пет глътки от това.

- Интересно. Някой ден трябва да посетим селото ти.

- Когато пожелаете, Есра ханъм - зарадва се Халаф. - Ще ми бъде много приятно. Но това, което ви разказвам, важеше допреди десет години. Днешните такива стаи, не са като някогашните. В къщите вече има телевизори. Вместо да ходят в стаите, селяните седят пред телевизора.

- Жалко за хубавото кафе - подхвърли полуразочаровано, полушеговито Есра.

- О, не, някои хора още варят горчиво кафе. Ще отидем при кюрда Решит, той е майстор на кафето.

- Халаф, тази сутрин каза на капитана, че си кюрд, но доколкото знам, хората от Барак са тюркмени.

- Права сте, Есра ханъм. Хората в Барак са тюркмени. Но кръвта се е смесила. Чрез браковете всички са станали сродници. Тюркмени са се сродили с араби, араби - с кюрди. Ама традициите на Барак не са изчезнали.

„Като хетите преди хиляди години - помисли си Есра. - И те са се сродили с арамейците и лувийците. По тези земи някои неща не се променят никога.“

- Дядото на моя дядо бил от Урфа. Шабан ага бил кюрд -продължи Халаф. - Убил двама в Сиверек, избягал и се преселил тук. Било по времето на Османската империя. Шабан ага бил авантюрист, жилав човек. Първо бил войник, а после станал офицер в османската армия. Не би могъл да живее тук, ако не бил офицер. Всеки принадлежи на клан и не приемат охотно чужденци. Но офицерският му чин променил всичко. Вдъхвал страхопочитание и клановете го уважавали. Ожени се за четири баракски жени. И четирите му родили деца. Купил земя от османците и продължил рода си. Така се появило село Алагьоз.