Ахмед Юмит - Патасана

111

Девета глава

Есра наблюдаваше безпомощно развоя на събитията. Ненавиждаше пасивната си роля, ала не успяваше да помогне нито в разследването на убийството на хаджи Сетар, нито да накара мъжа, който я привличаше, да разтвори сърцето си за нея. Нощта, когато капитанът сподели преживяванията си, тя реши, че дебелата стена помежду им е рухнала. Но ненадейно, преди дори да осъзнае какво се случва, той отново издигна стената. Най-лошото обаче беше, че не може да му се ядоса за това. Разказвайки и историята си, той я бе лишил от последната и защитна броня - гнева. Човек, преживял толкова трудности, не заслужава гняв, а подкрепа. А той не го допускаше. Есра искаше да опознае капитана, да се сближи с него, но дори първите зрънца информация за живота му я доведоха чисто и просто до задънена улица. Той я смяташе за част от хората, които разсъждават за войната от удобно разстояние. И не грешеше много. Но необходимо ли е да кръстосваш въоръжен планините, за да имаш право да повдигнеш темата за войната? Нима тя също не изпитваше отрицателните последици от проклетата война, отнела живота на хиляди и спуснала се над страната им като тъмна сянка?

- Разбира се - промърмори Есра решително. - И аз имам право да говоря по въпроса.

Можеше обаче да го обясни на нормален човек, а не на мъж, чието настроение се променя за минути и побягва точно когато разговорът достигне най-съществения момент.

Седеше в беседката и такива мисли бушуваха в главата и. Когато тръгна да закара капитана до жилището му, Халаф забрави лампата в кухнята да свети. Друг път Есра веднага щеше да я изгаси, но сега не събра сили да стане. Приятелите и ги нямаше. Тимъти се бе заел с плочките, Кемал отиде в стаята на Елиф да обсъждат връзката си, Мурат и Теоман отдавна спяха, а при Бернд още светеше - както всяка вечер той се трудеше върху дипломната си работа на тема „Разрушителните въздей-

112

ствия върху развитието на цивилизацията в Месопотамия“. „Дали да не отида да помогна на Тим?“, помисли си Есра. Навярно работата щеше да избие от ума и тези сложни, заплетени въпроси. Баща и, Салим бей, доктор по философия, винаги наблягаше върху „правилното мислене“. Но има ли наистина такова мислене? Правилното мислене вероятно е присъщо само на усъвършенстван компютър. В живота, където на мястото на всеки разрешен проблем веднага се появява друг, до „правилното“ е възможно да се стигне само след дълъг низ от размишления и действия, който се повтаря при всеки въпрос или проблем. Нещо повече - успехът никога не е гарантиран. Бащата на Есра, Салим бей, го знаеше и въпреки това подчертаваше отново и отново колко е важно правилното мислене. Другата му крилата фраза бе: „Не се поставяй в центъра на събитията, моето момиче. Не си в състояние да разрешиш всички проблеми и не си способна да бъдеш навсякъде едновременно“. Баща и не обичаше празните приказки, но имаше ли доказателства, че прилага принципите си? Ако беше мислил правилно, едва ли щеше да напусне Есра и майка и и да заживее с жена на възрастта на дъщеря му.

- Това пък каква връзка има с правилното мислене? -промърмори тя. - Той просто се влюби.

Баща и също признаваше, че любовта няма нищо общо с правилното мислене и логиката. Или по-скоро любовта има своя собствена логика, а тя няма нищо общо с правилното мислене. Страстта движи нейната логика - напълно различен, сложен процес, постоянно препъващ, повличащ надолу и дезориентиращ разсъдъка. Баща и обичаше майка и и не си представяше как би живял без Есра, но всичко се промени, когато Нилгюн се появи в живота му.

- Уф, това е стара история - скастри се недоволно Есра.

По-добре да се занимава със своите проблеми, отколкото

да кори баща си. Все пак тя също се раздели със съпруга си. Нещо повече - раздели се, без да взема под внимание компромисите и усилията на Орхан да се сдобрят. „Но моят брак при-

113

ключи не заради любов“, помисли си Есра. Вече просто не можеха да живеят заедно. До такава степен, че Орхан я вбесяваше, каквото и да направеше, защото любовта му не бе искрена. А неискреността не означава ли липса на любов? Измъчваха я и отношенията и с капитана…

Мислите и се оплетоха в несигурност като маслинови клонки, подети от течението на Ефрат. Чу, че Халаф се връща. Той излезе от колата и изненадана усмивка се разля по устните му, когато забеляза ръководителя на екипа още да седи в беседката.

- Случило ли се е нещо, Есра ханъм? По това време обикновено сте в стаята си.