Ахмед Юмит - Патасана

Защото капитанът не искаше да я допусне до тревогите, страховете и вълненията си.

108

Осма плочка

По времето, когато Пизирис се възкачи на престола, ме обзеха първите трепети на юношеството и опитвах да се справя с безпощадното напрежение в своето пробуждащо се тяло. Татко се стремеше да ме изолира от всички други теми, стиснал здраво юздите ми, но жените станаха главното ми влечение и аз се превърнах в млад жребец, надушил неустоимата миризма на кобилите. Бях свидетел на огнената страст на дядо Митанува към Мащига. Да ми простят боговете, но съм длъжен да призная какво дълбоко вълнение ме обземаше при вида на младото тяло на красивата Мащига, чиито извивки скъпите дрехи подчертаваха още повече. Макар да не разбирах, че освен крайно непочтително деянието ми е и грях, който няма да остане ненаказан, когато лежах сам в леглото, неволно си представях Мащига.

Една нощ сънувах, че съм Митанува. Странен сън, наистина. Бях в своето тяло и същевременно бях станал Митанува. Намирах се в хладната спалня на долния етаж на двуетажния му дом и припявах арамейска песен, легнал по гръб в простор-ното легло, където дядо подремваше следобед. Усетих, че някой ме гледа. Обърнах глава и забелязах очертаните с антимон очи на Мащига да се впиват в мен. Сърцето ми заби лудешки, но успях да се усмихна на красивата жена. Мащига обаче не се усмихна. Легна до мен като нежно плискаща се вода, като лек ветрец. Надигна се и прокара длани по тялото ми. Горещината от дланите и проникна в мен и възпламени кръвта под кожата ми. Понечих да се изправя, за да я целуна, но тя ме спря и ме побутна да легна отново. Беше толкова уверена в себе си, все едно ми е майка, все едно, дано не обидя великата богиня Ку-паба, е моя създателка. Чудно, но случващото се ми доставяше безмерна наслада. Тя ме омагьосваше с очите си, с досега си. Опиянен я наблюдавах с премрежени очи какво прави с мен. Съблече ме внимателно. Срамувах се да погледна тялото си, но по огромното напрежение между краката ми съдех, че членът

109

ми е твърд и изопнат като копията на дворцовите стражи. Забелязах Мащига да поглежда натам и видях желанието да разпалва страните и жадно, ненаситно. Надигнах се да я погаля, ала с властен допир тя ме прикова обратно в леглото. Вдигна робата си до кръста и седна върху мен, все едно възсяда кон. Забелязах по краката ми да се стича течност. Отворих смаяно очи и с облекчение разбрах, че просто съм сънувал. Влагата между краката ми обаче не беше сън. Седнах бързо и погледнах надолу. Да, наистина бях мокър. Засрамих се, станах веднага и се измих. На другия ден отидох в храма и помолих боговете да ми простят за този ужасен сън. След този ден внимавах да не поглеждам към Мащига и да не оставам сам с нея, освен ако не бе абсолютно необходимо. Видех ли я обаче, винаги се изчервявах. Няколко пъти забелязах очертаните и с антимон очи да се взират замислено в мен. Това ме изпълваше с вълнение, но и със страх. Вълнувах се от проявения интерес на тази красива жена, а се страхувах, защото тя бе съпруга на дядо ми.

След като Мащига избяга, жените и момичетата започнаха да ме привличат още по-силно. Несъзнателно ги изпивах с поглед. Един ден плувах в Ефрат с Пирва, три години по-голям от мен, син на съседа и мой кръвен брат, с когото често ходех на лов. Попита ме: „Членът ти втвърдява ли се като моя?“ Опитах се да сменя темата, но приятелят ми упорстваше. Обясни ми, че било нормално. Трябвало да си намерим жени. Попитах го как и той ми отговори, че плаща четвърт шекел на една робиня в дома му за услугите и. Няколко пъти бил с нея. Аз отказах. Пирва се опита да ме придума. Жената била млада и красива. Аз обаче не можех да си представя да правя любов с жена, поточно робиня, която спи с всеки срещу пари. „Тогава ще трябва да почакаш до новогодишните празненства“, каза ми Пирва. „Новогодишните празненства? Защо?“, учудих се аз. „Нищичко ли не знаеш?“, присмя ми се Пирва. После ми разказа, че по време на новогодишните празненства храмовите проститутки правят любов доброволно в чест на богинята Купаба. На всеки, който имал право да влиза в храма, му било позволено да прави

110

любов с тях. Но те избирали с кого да се любят. „Ти си млад, силен, благородник - допълни Пирва. - Кого ще изберат, ако не теб?“

Знаех, че на празник храмовите проститутки правят доброволно любов в чест на богинята, но не се бях замислял, че ще настъпи денят да се възползвам от тази услуга. Навярно защото образованието ми повеляваше да прилагам наученото в полза на боговете и на техните любимци тук, на земята - царете. Учеха ме, че церемониите са необходими за умиротворяване на боговете, за усмиряване на гнева им, а не да задоволяват глада на тялото ми. Затруднявах се обаче да го обясня на желанието, пробуждащо се в кожата ми. И така, подтикнат от отчаянието на мъж, неспособен да овладее собственото си тяло, аз зачаках новогодишните празненства.