Ахмед Юмит - Патасана

Спомнила си съмненията на капитана, Есра попита:

- Присъедини ли се някой от селото ти към сепаратистите?

116

- Един - отвърна раздразнено Халаф; темата очевидно не му беше приятна. - Синът на Айюш, Джемил. Преди две години отиде в планината, а тази зима върнаха тялото му. Убиха обаче и двама войници от селото ни - сина на Лудия Дюне, Ферит, и сина на Хако, Махмут. - Той се замисли, но след малко вдигна глава и попита: - Да не би с капитана да смятате, че сепаратистите стоят зад това?

- Аз не. Разбирам обаче какво е преживял капитанът. Какво ли не му е минало през главата.

- Да, но не мисли правилно. Тук няма сепаратисти. И дори да имаше, щяха да нападнат полицейския участък и да застрелят селските стражари. Нямаше да припарят до свят човек като хаджи Сетар.

- Откъде знаеш?

- Най-малкият син на клана Генджели, Махмут, е в планината. Бил командир, казват. Като момче Махмут беше много привързан към хаджи Сетар. Благоговееше пред вярата му, но го пратиха в Диарбекир. Там се промени. Запази обаче почитта си към хаджи Сетар. Преди да отиде в планината, винаги, когато се връщаше в града, се отбиваше в дома на стария хаджия, целуваше му ръка и го молеше за благословия. Искам да кажа, че няма никаква причина сепаратистите да набележат хаджи Сетар.

- Не знам - въздъхна колебливо Есра. - А какво мислиш за Фаят?

- Онзи, дето го ступах?

- Е, да речем не точно той, но приближените му. Абид ходжа например.

- Ако Абид ходжа беше истински мъж, първо щеше да защити честта си - отсече презрително Халаф. - По-голямата му сестра Белкъс от село Гьовен е любовница на Решат ага от години. Засърбят ли го ръцете, Решат ага отива в къщата и.

- Тя няма ли си съпруг?

- Съпругът и е в Германия. Не се обажда, не се интересува как е. Изоставена е. Ако Абид ходжа беше мъж на място, нямаше да оставя сестра си на произвола на Решат ага…

117

Есра бе виждала Решат ага само веднъж - мъж на около трийсет, смугъл, нисък, с квадратно лице и тънки мустачки. Винаги оглеждаше бдително хората от главата до петите, сякаш преценяваше дали са врагове или приятели.

- Не, Есра ханъм - продължи Халаф, - такова нещо те няма да направят. Те са просто алчни духовници. Има ли погребение с почерпка или раждане с шербет, там са. Но не са убийци.

- Фаят не се поколеба да дойде чак дотук да ни заплаши.

- Едноръкия Мемили го е подкокоросал. Фаят не би дошъл тук по своя воля.

- Кой тогава уби хаджи Сетар?

- Шехмуз, кой друг?

- Чу какво каза капитанът.

- Да. И мисля, че е станало точно както го описа Кемал бей. Първо са скрили антиките в колибата в лозето, после Шех-муз се е разделил с Бекир и е тръгнал към джамията.

- Не е ли твърде рисковано да извършиш две престъпления в една нощ?

- Шехмуз пет пари не дава за риска. Видял е, че нищо не е последвало след кражбата на антиките, и си е рекъл: „Защо да не отида да си разчистя сметките с хаджи Сетар още днес?“

- Кого ще обвинят хората от града според теб? - попита Есра.

- Щяхме да разберем, ако бяхме отишли в града днес.

- Чух, че според някои това се е случило, защото сме дошли ние и сме започнали да разкопаваме Черната гробница.

- Това са приказки на шайката на Едноръкия Мемили и Фаят. Никой друг не би казал такова нещо. Но нашите хора няма да им повярват, защото знаят от какво тесто са замесени Едноръкия Мемили и всички от курса по Коран.

- Няма ли да настояват да прекратим разкопките?

- Кой ще посмее? Нямат толкова кураж. Освен това вие не разкопавате Черната гробница. Копаете на двайсет метра от нея. А и никой не би гъкнал, дори да разкопавахте Черната гробница.

118

- Сигурен ли си? - попита удивено Есра.

- Сигурен съм, разбира се. Уважението и страхопочитанието към Черната гробница е останало в миналото. Сега хората се интересуват само как да печелят пари. Земята тук е в изобилие, всички имат ниви. Затова намерихме толкова трудно работници за разкопките. Никой не иска да се забърква с държавата и да си навлича главоболия.

- Ние държавата ли сме?

- Държавата сте. Нали сте в съдружие с капитан Ешреф? Не бойте се, никой няма да посегне на разкопките.

- Капитанът обаче не смята така…

- Капитанът е особняк, Есра ханъм. Между нас да си остане, но войниците го наричат Лудия Ешреф.

- Не си справедлив към капитана - прекъсна го рязко Есра. -Ешреф бей ни помага много.

Осъзнал, че е оплел конците, Халаф предприе отстъпление:

- Не се ядосвайте, Есра ханъм. Това е информация от втора ръка. Казвам ви само какво чух от войниците.