Ахмед Юмит - Патасана

136

ва по-бързо се стопяваше смелостта ми. Тъкмо започвах да се убеждавам, че е най-добре да се върна у дома, когато някой ме докосна по рамото. Обърнах се и се озовах лице в лице с главния жрец Валвазити, все още в церемониални одежди.

„Какво правиш тук, млади Патасана? - попита ме и колебанието ми как да отговоря, съчетано с изражението ми, показаха ясно на главния жрец защо съм там. - Дошъл си да правиш любов с храмовите проститутки?“, намръщи се той.

Не знаех какво да кажа. Сведох глава, за да отбягна гневния му поглед. Главният жрец продължи да ме хока:

„И се срамуваш от този свещен ритуал! Срамуваш се да приемеш даровете и саможертвата на тези жени, които почитат богинята ни, предлагайки телата си.“

Колкото повече говореше, толкова по-силно ми се искаше земята да се разтвори и да ме погълне.

„Поведението ти издава невежество, но ти прощавам, понеже си млад. Няма нужда да се срамуваш, никой няма да те осъди. Богинята Купаба също иска да правиш любов с една от жените, които и служат. Изчисти срама от лицето си, страха от сърцето си и ме последвай, млади Патасана“, заключи той.

Тръгнах мълчаливо след него. Минахме край нашите богове и в дъното на просторната зала свърнахме в тъмен коридор с високи тавани, осветен от маслени лампи, окачени пред всяка стая. Тиха музика долиташе незнайно откъде и в съчетание с приятния аромат на тамян създаваха свят на сънищата. Ала обзелата ме тревога не ми позволяваше да прекрача в него. Главният жрец спря и ми посочи третата врата.

„Влез и чакай. Ще те изберат.“

Без да продумам, без дори да го погледна в лицето, аз се поклоних почтително и влязох в стаята.

Вътре нямаше никого. Музиката, която звучеше в коридора, се чуваше и тук и въздухът също бе натежал от аромата на тамян. До дясната стена имаше голямо легло, покрито с веза-на завивка. Сръчни ръце бяха избродирали изящно папратите по брега на Ефрат, птиците, прелитащи над водата, и рибите,

137

плуващи в нея. Пристъпих вътре и останах прав, несигурен какво да правя. После откъм коридора чух да се приближават стъпки. Седнах уплашено на леглото. Не след дълго вратата се отвори. Влязоха две жени с открити лица, но снежнобели роби скриваха телата им от главата до петите. Жените се усмихнаха почтително и ме поздравиха. По увереността им личеше, че са опитни храмови проститутки, добре обучени в любовните игри. Приближиха се и тогава зад тях забелязах трета жена, която се свенеше да се покаже. Двете жени отпред отстъпиха встрани и аз я видях по-ясно. Преди обаче да успея да я огледам добре, дали заради обаятелната и свенливост, заради светлината, озарила стаята, или заради изяществото и, стоплящо най-дълбоките кътчета на душата на наблюдателя, небесната и прелест ме заплени. Главата и бе сведена ниско. Черните и коси се спускаха по бялата роба, покриваща стройното и тяло. Тя повдигна леко глава и тъмнокафявите и очи ме погледнаха срамежливо, колебливо, като очи на кошута. Още при първия поглед тези топли очи ме пронизаха до самата сърцевина и аз разбрах, че пред мен стои първата ми любов, жената, която ще промени живота ми. Изпълнен с вълнение, страх и радост, аз изопнах рамене и вдигнах глава.

138

Единайсета глава

Двамата войници скочиха радостно на крака и тръгнаха към Есра. Разтреперани от страх и студ, цяла нощ бяха стояли на пост сред руините на древния град, издигащи се като зловещи призраци в мрака. Когато към полунощ вятърът задуха по-силно, процеждайки се със стенания през клоните на благоуханната дива маслина в подножието на Черната гробница, те отстъпиха назад сред отломките на двореца и започнаха да се молят утрото да настъпи по-бързо и да ругаят командира си, Лудия Ешреф. За щастие, вятърът стихна, мракът се разпръсна и джипът на археолозите се появи на тясното шосе, обвито в сивия светлик на зората. Войниците забелязаха колата, зарадваха се, че спасението им наближава, и бързо се заспускаха по хълма. Пръв от джипа слезе навъсеният Кемал. За тяхно разочарование съобщи, че ръководителят на разкопките е в друга кола, и те продължиха да чакат, ругаейки под нос. Ако зависеше от тях, щяха да си тръгнат незабавно, ала командирът строго им заповяда да не напускат мястото, преди да разговарят с Есра ханъм. Още един мъж бе вперил поглед в шосето - охранителят на разкопките Село. Пристигна почти едновременно с джипа и зачака Есра, унизен, задето не е изпълнил задължението си. След половин час ванът с Есра пристигна. Село и двамата войници я посрещнаха пред вратата на автомобила. Двамата войници изпревариха Село и в един глас обясниха на Есра желанието си да се върнат в полицейското управление. Тя им предложи да останат за закуска, но след отказа им разпореди на Мурат да ги откара до управлението. Макар и не особено доволен от поставената му задача, младият мъж се подчини и тръгна да закара до града войниците, изтощени от напрегнатата безсънна нощ.