Ахмед Юмит - Патасана

- По-важното е, че и тази нощ разкопките са изложени на опасност - напомни Есра. - Нищо чудно чичо Село да се е уплаших и да е избягал.

- Не е избягал - увери я капитанът. - Отведохме го за разпит, а аз назначих двама войници да пазят разкопките.

Есра го погледна с благодарност.

- Признателни сме ти. Утре ще обсъдим въпроса с охраната - заключи тя, но историята за разпита не и излизаше от ума. - Излиза, че Шехмуз не е убил хаджи Сетар, нали?

- Така изглежда - кимна капитанът и радостното му изражение, откакто бе пристигнал, помръкна леко.

- Според мен грешиш - възрази Кемал. - Разказът ти не доказва, че Шехмуз не е убил хаджи Сетар. Възможно е да е убил хаджи Сетар, след като са скрили откраднатите находки в лозарската колиба.

- Засега нищо не е сигурно - отвърна спокойно капитанът. - Утре от Газиантеп пристига технически екип. Ще съберат пръстови отпечатъци. Едва тогава ще разберем със сигурност.

- В такъв случай да се залавяме с вечерята - предложи Теоман, примрял от глад. - Гладуването няма да ни помогне да разрешим случая.

91

Седма плочка

Така и не разбрахме какво се е случило с дядо Митанува. Пратениците, тръгнали да го търсят, се върнаха с празни ръце. Щом изгубихме всякаква надежда да го намерим, баща ми Арарас започна да се интересува повече от мен. Не бих казал, че изчезването на Митанува го зарадва, но не пропусна да се възползва от предимствата, резултат от отсъствието му. Застояваше се по-дълго извън двореца с мен. Не одобряваше, че пиша поеми, и настояваше да работя повече върху съставянето на официални документи. Послушах го, но тайно продължих да съчинявам стихове. Странно е, но не му се ядосвах; точно обратното - с всеки изминал ден го разбирах по-добре.

Митанува наричаше татко „царска марионетка“. От опит научих, че това не е вярно. Той просто служеше всеотдайно на държавата.

Същата година в сезона на жътвата царят се разболя. Първоначалните спазми в краката се превърнаха в нетърпими болки и го убиха само за седмица. Отправяхме жертвоприношения и молитви към бога на бурите Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, сина им Шарума и богинята Купаба. Доведоха най-добрите предсказатели в земите между двете реки да ни посъветват как да разпръснем злите облаци, надвиснали над главата на царя.

Предсказателите оглеждаха черния дроб на заклана овца, за да видят дали дебелата част е отгоре или отдолу, и клатеха мрачно глави.

Предсказателите пуснаха орел и орлица да отлетят над долината под Ефрат. Птиците не се срещнаха в небето; отлетяха в различни посоки.

Предсказателите пуснаха две змиорки в басейн, но и змиорките отплуваха в различни посоки, показвайки, че е ударил часът нашият цар да напусне земята.

92

Предсказателите излязоха прави. Цар Астарус изтля за седем дни и се възнесе на небето в края на седмия ден. Последвалата церемония продължи четиринайсет дни и четиринайсет нощи точно както след смъртта на баща му Каманас. Кремираха тялото на Астарус, ветровете понесоха пламъците от кладата към боговете, а пепелта бе събрана в глинена урна.

Пизирис, новият ни господар, новият любимец на боговете, замени починалия цар. Когато се възкачи на престола, той беше млад като Астарус при коронясването му. На цар Астарус му липсваше увереност и донейде затова не правеше нищо, без първо да се допита до Съвета на благородниците. Пизирис, от друга страна, се отличаваше с извънмерна амбиция, жестокост и самонадеяност. През третия месец от царуването си той разклати напълно авторитета на Съвета на благородниците. Не вземаше под внимание решенията и указите му. Татко се опита да му се противопостави, но царят го заплаши открито: „Или ще застанеш на моя страна, или ще отменя традицията за поста на дворцовия писар, който от поколения се отрежда на семейството ти“. Татко разбираше, че царят греши, но не притежаваше достатъчно сила да му се опълчи. Не бих го нарекъл страхливец, чисто и просто не притежаваше необходимите качества да се противопостави на Пизирис. Бе способен да осъществи неописуемо сложни заговори срещу чуждестранни владетели и дори срещу старейшините в Съвета, за да защити интересите на царя, но не би дръзнал да се обърне срещу него.

Умът на Пизирис бе зает с далеч по-опасни мисли. Управляваше деспотично и се виждаше като хетски император както в дните на Великата империя. Тайно започна да крои заговори срещу Асирийската империя, под чийто суверенитет живеехме, напълно пренебрегнал нищожната мощ на малкото ни царство. Татко предупреди тактично царя и непрекъснато го умоляваше да се откаже от опасните си намерения. Пизирис обаче бе твърде млад, твърде невеж и