Ахмед Юмит - Патасана

Бернд отвори уста да подхване отново любимата си тема, но Теоман го изпревари:

83

- И какво се случило с Неверницата Надиде, Тим? Разказваше ни за нея.

- Да, Неверницата Надиде… - усмихна се Тимъти. - Истинското и име е Надя. Била на десет години. Съседите и я отгледали и променили името и на Надиде. Възпитавали я като мюсюлманка, Надиде обаче не забравила каквото била научила като малка. Въвели я в исляма, но през цялото време продължила да се моли тайно на Исус. Годините минавали, омъжила се, родила деца. Един ден снаха и видяла кръста, сложен до Корана; Коранът винаги стоял върху нощното шкафче на Надиде. Снахата недолюбвала свекърва си и разпространила новината из селото. Така разкрили тайната на Надиде. Оттогава я наричат Неверницата Надиде.

- Значи е понасяла обиди години наред! - възкликна Бернд и в сините му очи припламнаха обвинителни искрици.

- Не бих ги нарекъл обиди - възрази Тимъти, затвържда-вайки високото мнение на Есра за него. - Не приемай толкова сериозно прозвището „Неверница“. Все пак селяните я приемали такава, каквато е. Случвало се някой да прояви любопитство, но не се месели във вярата и. И тя продължила да вярва, абсолютно искрено, и в Исус, и в Мохамед. „И двамата са Божии пророци, нали? И двамата закрилят хората. Вярвам в Господ и се моля и за двамата.“ Така ни каза.

- Очарователна жена е - вметна Мурат, включвайки се пак в разговора. - Има осем деца и двайсет и четирима внуци. Поне на осемдесет е, но си къносва косата и кадифените и очи още блестят.

Кемал се подразни от въодушевлението на Мурат и не устоя на желанието да нанесе словесно кроше на младия мъж.

- Изглежда, че си сбъркал професията си, момчето ми. Да беше станал социолог. Тогава щеше да прекарваш повече време с прекрасните си сънародници.

- Не е необходимо да съм социолог. Археолозите също общуват с хората.

84

За пръв път от началото на разкопките гласът на Мурат прозвуча самоуверено и категорично, сякаш предизвикваше Кемал. Есра долови остротата в тона му и го изгледа изненадано. Бе отметнал дългата си къдрава коса зад раменете и тя се спускаше по гърба му; поглаждаше гъстата си брада без мустаци - копие на асирийски духовник - и не откъсваше очи от Кемал. „Момчето най-сетне събра смелост да устоява мнението си“, помисли си Есра с известна гордост.

Мурат бе един от най-добрите и студенти. Интелигентен, работеше усърдно, но най-важното според нея бе страстта му към археологията. Единственият му недостатък бе увлечението по парапсихологията. Есра обаче смяташе, че няма съвършени хора, и охотно го включи в екипа.

Когато, като негов професор, му предложи да участва в разкопките, Мурат не повярва на ушите си и през целия ден хвърча из седмото небе. Ала колкото повече се замисляше, толкова повече се притесняваше дали ще оправдае доверието и. Представяше си живо колко по-умни и по-опитни ще са другите членове на екипа, а и с тях щяха да работят двама чужденци. През последните две седмици будното момче разбра, че никой не е безупречен. Видя, че всички, включително Есра, която дълбоко уважаваше, имат недостатъци и понякога се държат глупаво. По време на разкопките най-важни бяха две неща - първо, да работиш възможно най-добре и второ, да се приспособиш към условията на живот и работата в екип. Второто се оказа по-трудно, както показа опитът. Всички се стараеха да работят съвестно. Но съвместният живот изваждаше наяве различията в характерите им и понякога избухваха спорове по най-дребни поводи - какво ще вечерят, да речем, или чий ред е да използва душа. Препирните нямаше как да се избегнат и затова най-важното бе те да не накърняват ничии чувства. Все пак Мурат намираше животът на разкопките по-вълнуващ, отколкото си бе представял; всъщност се чувстваше повече от развълнуван, беше запленен от него. Да докосваш земята, да вдишваш и да поглъщаш неповторимия аромат на пръстта, да наблюдаваш

85

избледнелите, но вечни цветове и смътните, но дълбоки криволици на хилядолетната история, неизбежно изпълва и ума, и тялото с дълбоко любопитство. Дори да искаш, не си в състояние на устоиш на това въздействие и в крайна сметка цял живот пътуваш от разкопки на разкопки като упорит детектив, за да издирваш едва забележими следи и повредени улики, отвеждащи към погребаната нейде под вековете истина.

Кемал изгледа кръвнишки Мурат, но замълча. Дълбокият глас на Тимъти наруши напрегнатата тишина:

- Няма ли да пийнем нещо по-силно с рибата?