Ахмед Юмит - Патасана

- Да започваме да се храним - рече най-сетне Есра. - Капитанът явно няма да дойде. Сигурно го е задържало нещо важно.

- Нямаше да е зле да се обади - оплака се ядосано Кемал. -Толкова хора го чакат…

- Капитанът е имал тежък ден - защити го Тимъти. -Тръгваше нанякъде, когато го видяхме днес.

Думите на Тимъти така и не усмириха Кемал.

- Е, все пак можеше да се обади. - Стрелна с поглед Елиф и добави язвително: - Но да караме хората да чакат, очевидно е модерно напоследък!

Възцари се ледено мълчание. Когато Елиф, Тимъти и Мурат се бяха върнали, Кемал дръпна Елиф настрани и я обсипа с укори, но младата жена не му остана длъжна:

- Ще правя каквото искам. Нямаш право да ми се бъркаш в живота.

Сега Кемал очевидно се стремеше да подпали нова свада. Елиф долови намерението му и вместо да му отговори, тръгна към кухнята, уж да помогне на Халаф.

- Днес се срещнахме с една старица. Наричат я Неверницата Надиде - подхвана Мурат с надежда да разведри атмосферата.

- Неверницата Надиде? - учуди се Теоман. - Защо „неверница“?

81

- Защото е и християнка, и мюсюлманка. Вярва и в Исус, и в Мохамед17. Притежава две свещени книги - Библията и Корана.

- Има ли такава секта тук? - изрази недоумението си Тео-ман.

- Надиде всъщност е християнка - обясни Тимъти. - Родителите и принадлежали към Грегорианската църква.

- Значи е арменка - обади се Бернд. - Съпругата ми също е грегорианка.

- Точно така - кимна Тимъти. - Когато арменците избягали след войната, оставили най-малките си дъщери на съседите.

„О, не, сега Бернд ще ни изнесе поредната си безкрайна лекция“, помисли си Есра, но не смени темата. Намеси се Тео-ман, очевидно заинтригуван от разговора. Облакъти се на масата и попита:

- Значи в този район са живели арменци?

- Ама че си! - възкликна Мурат. - Не си ли виждал джамията в града?

- Виждал съм я. И какво от това?

- Била е църква - ето какво!

- Откъде да знам?

- Ако беше обърнал внимание на архитектурата, щеше да разбереш - поясни германецът. - Арките и гредоредът приличат ли ти на тукашните джамии?

- Значи нашите хора са издигнали минарето, от което падна хаджи Сетар?

- Да - отговори припряно Бернд. - И не за пръв път. В Газиантеп има голяма църква, превърната в джамия. Саркис Балян, известният истанбулски архитект, построил църквата през 1867 година. После години наред турското правителство я използвало като затвор. Накрая издигнали минаре отгоре и и започнали да я използват като джамия.

Есра понечи да смени темата, но Мурат я изпревари с въпрос, който задълбочи разискването:

17 Мохамед е турският вариант на името на Пророка (Мухаммад, според нормите на арабския литературен език). - Б. пр.

82

- В древна Месопотамия е нямало религиозни войни, нали?

- Депортирането на арменците няма нищо общо с религията - отговори в характерния си стил Бернд. - Ръководителите на Партията на единството и прогреса заточили арменците, за да турцизират Анадола.

- Любопитни идеи имаш - обади се Тимъти. - На какво се дължи интересът ти към тази тема?

Всички приковаха очи в Бернд.

- Пиша дипломна работа: „Разрушителните въздействия върху развитието на цивилизацията в Месопотамия“ - обясни притеснено той. - Анализирам всички масови убийства в историята, за да подкрепя изводите си.

- Най-организираното и масово убийство на света е осъществено от Хитлер - напомни му Теоман.

Нито по лицето, нито в гласа му се долови укор. Думите просто се бяха изплъзнали най-естествено от устата му.

- Да не забравяме атомните бомби, хвърлени от американците над Хирошима и Нагасаки - добави Кемал, който от самото начало на разговора търсеше начин да жегне Тимъти. - Мигновеното унищожение на стотици хиляди невинни хора е не по-малко варварство от Хитлеровото.

- Всеки геноцид трябва да се разглежда в собствения му контекст - опита се да внесе разбирателство Есра. - И не бива да се пренебрегва нито един, каквито и да са мащабите му.

- Не възразявам - съгласи се Тимъти, обърна се към Мурат и най-после заговори за Месопотамия: - Преди малко зададе много уместен въпрос. Във времената на политеизъм, имам предвид преди нашите хети да бъдат изтрити от лицето на земята, не са се водели религиозни войни. Всъщност завоевателите отнасяли статуите на боговете на победените народи в своите храмове, защото смятали, че така привличат повече богове, повече могъщи богове на своя страна. Конфликтите, породени от верски противоречия, започнали с възхода на монотеизма.