Ахмед Юмит - Патасана

Усамотил се в дома си с жената, която допреди година му била робиня, а сега съпруга. Ала го сполетяло неочаквано нещастие. Красивата му съпруга Мащига, заради която жертвал кариерата си и на която посветил стотици плочки с поеми, избягала с млад арамейски поет, гост на дядо. Като ранен лъв Митанува бил обзет от бясна ярост. Прогонил всички жени от къщата и хвърлил всички поеми, написани за Мащига, заедно с всичките и вещи в Ефрат. Заключил се в дома си и не приемал никого. Не пускаше дори мен. Едва след няколко дни доброволно отшелничество дядо се успокои и се появи отново сред хората. Беше изгубил обаче предишния си плам, радост, гняв. Гледаше лицата на хората с очи, мъртви като Ефрат в края на лятото.

Близкият му приятел, главният жрец Валвазити, му препоръча „пречистващ сън“. Навярно боговете искали да му кажат нещо. Дядо го послуша. Подготви се ритуално за пречистващия сън и легна в постелята си. Богът на бурите Тешуб наистина се явил в съня му. Изплувал от мрака, надянал шапката си с остри рога, с копие в дясната ръка, с меч, провесен от колана му, и три мълнии в лявата ръка, Тешуб наредил на дядо да обърне внимание на внука си, вместо да трови дните си с блянове за невярна жена.

Пречистващият сън промени дядо. Той ме извика и ми каза: „Отсега нататък аз ще се грижа за теб. Аз ще отговарям за образованието ти“.

Татко прие предпазливо новината. Не се доверяваше на дядо и се страхуваше той да не ми причини зло. Но аз не споде-

78

лях опасенията му. Въпреки неразумното си поведение дядо не бе способен да навреди дори на враговете си, камо ли на родния си внук. Все пак бе доказал благородството си, прощавайки на Мащига и любовника и, след като няколко месеца по-късно ги заловиха. Когато и мама се съгласи, започнах да вземам уроци от дядо.

Оттогава оставах при него от изгрев до залез-слънце. Той ме запознаваше с духовници, певци, скулптори. Включваше ме в разговорите. Аз му показвах какви четиристишия съм написал. Той се зарадва, че съчинявам поеми. Времето, прекарано с него, ми доставяше истинска наслада. Исках само да спре да говори лошо за баща ми. Той обаче продължаваше да го хули, докато един ден, решил, че вече ме е образовал достатъчно, напусна града на речния бряг, без да се сбогува с никого.

Една сутрин дойдох в двуетажната му къща и видях вратите да зеят отворени. Вътре нямаше никого. Беше ми оставил плочка в просторната стая, където провеждахме уроците. На плочката пишеше: „Мой скъпи сине Патасана, времето ми изтече. Чувствам, че боговете скоро ще ме призоват при тях. А и аз се изморих от този град, от тези хора. Виждам, че вече си пораснал и нямам друг дълг. Не искам да умра тук. Не искам измамници да леят престорени сълзи и да сипят мними славословия на погребението ми. Сърцето ми не иска шайка подлеци да петнят смъртта ми с неискрената си скръб. Ти си добър млад мъж. Получи добро образование. Сега единствено ти остава да наблюдаваш баща си и да внимаваш да не заприличаш на него. Повярвай ми, сине, за да бъдеш щастлив, е достатъчно да не постъпваш, както постъпи баща ти. А това е по-лесно от изучаването на клинописа. Не съм сигурен обаче дали ще успееш, защото понякога ми се струва, че съзирам в очите ти същата сянка като в очите на баща ти. Надявам се това да е просто игра на боговете. Надявам се подозренията ми да не се оправдаят. Надявам се да си достатъчно умен да не пропилееш живота си в името на безсмислените интереси на царете. Надявам се да намериш занятия, които да осмислят дните ти. Сбогом, обични

79

синко. Нека богът на бурите Тешуб, съпругата му, богинята на слънцето Хепат, и техните деца - бог Шарума и богиня Купаба, да те благословят с доброта и красота. Дано те дарят с дълъг и щастлив живот“.

След като прочетох плочката, аз останах там, питайки се какво да правя. Вярно, дядо винаги ме изненадваше с непредвидимото си поведение, но сега надмина себе си. Защо на стари години бе решил да се впусне в някакво безсмислено приключение, вместо да прекара последните си дни в удобство като уважаван член на обществото? Взех плочката и излязох от дома му. На пазара се натъкнах на дядовите роби. Обясниха ми, че господарят им ги е освободил и напуснал града. Запътих се бързо към двореца и се явих пред татко. Разказах му какво се е случило. Той не се разтревожи ни най-малко. „Не бой се, ще се върне“, бяха единствените му думи. Боговете са ми свидетели, че и аз мислех така. Но дядо не се върна.

80

Седма глава

Въпреки обещанието си да вечеря с тях, капитанът не дойде. Археологическият екип се събра под беседката както всяка вечер и го чака почти цял час. Халаф бе подредил за осем души дългата дървена маса, осветена от жълтата лампа, провесена от върха на беседката. Младият готвач бе сготвил ориз със зеленчуци като гарнитура за рибата и салата от маруля, която растеше по брега на Ефрат. Чакаше обаче гостът да пристигне, за да приготви рибата.