Ахмед Юмит - Патасана

- Тази вечер е по-добре да не пием - изражението на Есра издаваше очакването и другите да приемат молбата и с разбиране. - Утре е работен ден. Не искам махмурлии на разкопките.

- Една малка чаша не вреди - обади се Теоман в подкрепа на Тимъти.

- Знам ги твоите малки чаши - изгледа го Есра и повтори: -Наистина смятам, че тази вечер не бива да пием.

При други обстоятелства Теоман би я придумал, но като взе под внимание лошото и настроение, реши да не подхваща спор с непредвидимата ръководителка на екипа.

- Добре, ще пийнем друг път - съгласи се той с решимостта на човек, примирен с участта си. - Подай ми хляба да го нарежа.

Елиф се появи от кухнята, понесла чаша лимонов сок, и приближи масата, сподиряна от миризмата на печена риба. Докато режеше хляба на тънки филийки, Теоман възнегодува:

- Още ли не е готова рибата?

- Въоръжи се с търпение - усмихна се младата жена, разкривайки съвършените си перленобели зъби. - Току-що я сложихме на скарата.

Кемал впи изпепеляващ поглед в Елиф. Тя не му обърна внимание и остави внимателно чашата си върху масата.

„Само това ни липсваше - помисли си ядно Есра. - Този идиот Кемал да провеси нос. Надявам се да греши и Елиф да не е хлътнала по Тимъти.“

86

Докато тези мисли пробягваха през ума и, чу бучене на приближаваща се кола. Всички край масата се обърнаха към шосето. Виждаха се само фаровете.

- Джипът на капитана - предположи Теоман.

Джипът спря само на двайсет метра вдясно от беседката. Първо слезе капитанът, последван от сержант и двама офицери.

- Леле! - възкликна Теоман с престорен гняв. - Четирима са! Отиде ни вечерята!

Есра го изгледа неодобрително, стана и тръгна към джипа. Лицето и бе сериозна, а в очите и се четеше едва доловим укор.

- Съжалявам за закъснението - извини се капитанът, ала жестовете му издаваха палава радост, все едно бе будно дете, пожънало неочаквана победа. - Но не исках да дойда с празни ръце - продължи той със същия дяволит тон. - Нося ви нещо в джипа.

Есра го изгледа объркано. Нямаше представа накъде бие.

- Ела - кимна и капитанът. - Мисля, че имаме няколко плочки на дворцовия ви писар… как му беше името…

- Патасана? - възкликна Есра, все още недоумяваща какво става.

- Да, да. Плочките са негови, струва ми се. Имаме и златен бокал, сребърна статуетка на сърна, бронзова статуя на жена и огърлица.

Заинтригувана, Есра тръгна с капитана към джипа.

- Къде ги намери? - попита тя.

- В колибата в лозето на Едноръкия Мемили - обясни капитанът, когато застанаха пред отворената врата на джипа. -Ето ги - посочи предметите върху пода на колата.

Есра забеляза първо статуетката, изобразяваща женска фигура, после сърната, бокала и огърлицата. Вдясно от тях лежаха две плочки, едната счупена. Вдигна здравата плочка и я огледа в приглушената светлина на колата. Приличаше на плочките на Патасана - глинен правоъгълник, 18 на 27 сантиметра, с по шест изписани колони от двете страни и колофон на гърба, описващ накратко съдържанието на плочката. Погледна в дол-

87

ния край, видя печатите и разбра, че капитанът е прав - бяха плочки на Патасана.

- Не разбирам? Кога са ги откраднали?

- Снощи - обясни капитанът, видимо горд, че е устроил истинска изненада на младата жена. - Ще ти разкажа всичко след малко. Донесох ги да ти ги покажа, но се налага да ги върна в полицейското управление, защото са улики.

- Но ние трябва да ги преведем! - промърмори притеснено Есра. - Достатъчно ще е да снимаме другите находки, но трябва да ни позволиш да направим копия на плочките.

- Колко време ще ви е необходимо?

- Най-много един ден.

- Добре, но гледай да не ги задържате повече, защото прокурорът ще иска всички улики.

- Добре - съгласи се Есра с дълбока въздишка на облекчение. - След един ден ще ти ги върна лично.

Тимъти, Мурат и Теоман, любопитни какво става, дойдоха при капитана и Есра. И тримата се втренчиха в плочките в ръката на Есра.

- Плочки на Патасана - обясни ядосано Есра. - И още четири важни находки, откраднати под носа ни!

- Къде да ги оставят войниците? - попита капитанът, докато археолозите се взираха смаяно в находките.

- Ние ще ги отнесем - каза Есра.

Капитанът не разбра дали тя иска да спести главоболието на войниците, или се страхува да не повредят находките. Но не настоя. Мурат и Теоман и бездруго бяха взели плочките. Очите на Мурат се спряха на торба, оставена също в джипа.

- Да вземем ли и нея?

- Това не е ваше - възрази капитанът. - Вътре има хашиш.