Ахмед Юмит - Патасана

93

твърде безмилостно амбициозен, за да види истината. Не обръщаше никакво внимание на татковите предупреждения. Накрая татко се преклони през безумието му, което доведе до смъртта и на двамата, и заживя в сговор с него. Все пак Пизирис бе царят, земният представител на боговете. Да му се противопоставяш, означаваше да си навлечеш гнева на боговете и огромни беди.

94

Осма глава

По време на вечерята Есра се замисли как лошият късмет ги обгърна като мантия. Всички лакомо се бяха нахвърлили върху рибата; Теоман поглъщаше бързо залък след залък и бъбреше с Мурат; Кемал продължаваше да се муси; Елиф да се смее шумно с престорена радост; Тимъти, винаги готов да завърже разговор, задаваше на капитана въпроси за военните; Бернд се подсмихваше, вслушан в бръщолевенето на сътрапезниците си; а Халаф, застанал на две крачки от масата, приемаше похвалите за вкусната вечеря. На Есра и се струваше, че Ешреф започна да я поглежда по-често, изморен от въпросите на американеца. Тя от своя страна обмисляше смъртта на хаджи Сетар, но не успяваше да стигне до никакви заключения. Вече не смяташе Шехмуз за убиец. Надяваше се обаче все пак да се окаже той. Ако убийството бе негово дело, това щеше да разреши проблема и да ги спаси от зловещата сянка на злодеянието, спуснала се над разкопките като кошмар наяве. Но защо му е на Шехмуз да прави едно след друго две престъпления в една и съща нощ? А и начинът, по който бе извършено убийството, не отговаряше на характера му. Да се изкачи на минарето в тъмнината преди зазоряване и да чака, за да блъсне хаджи Сетар, и най-вече да се предреши в черно, за да не го познаят… просто не и се струваше възможно да е замесен човек като Шехмуз. Дали човек, способен да извърши всичко това, би разгласил пред целия град: „Ще убия хаджи Сетар?“

- Изглеждаш много замислена - констатира капитанът, докато вече пиеха чай. - Не си ли доволна, че намерихме плочките?

- Благодарна съм ти - опомни се бързо Есра. - Ако не беше конфискувал плочките, историята на Патасана щеше да остане непълна… Но…

Замълча, сякаш не намира точните думи.

- Но? - подтикна я да продължи капитанът.

С ъгълчето на очите си Есра погледна към другите, насядали около масата. Всеки бе потънал в своя малък свят.

95

- Допий си чая и да се поразходим - предложи тя.

Капитанът разбра, че младата жена не иска да говори пред

другите. Пресуши чашата си на две бързи глътки.

- Излизаме - осведоми Есра колегите си.

Забелязал, че капитанът също се кани да тръгва, Халаф се втурна към тях.

- Ще се върнете, нали? Още не съм поднесъл плодовете.

- Благодаря - отвърна капитанът с искрена усмивка. - Вечерята беше много вкусна. Преядох и не ми остана място за повече.

Подир минута капитанът и Есра тръгнаха един до друг по черния път. Само след няколко метра Есра попита:

- Да отидем ли до брега на реката? Луната е пълна и там ще е светло.

- Както искаш - отвърна капитанът; стараеше се да прикрие чувствата си, но радостният му глас издаде колко му допада предложението.

Есра се усмихна закачливо.

- Какво ще кажеш да зарежем формалностите?

- Добре - съгласи се капитанът, смутен, но очевидно доволен.

- Беше прав - призна Есра, докато минаваха край наровата градина на баба Хатуч. Сведе глава да избегне клонка, надвиснала над оградата, и продължи: - Подозренията ни се оказаха неоснователни.

- Е, не съвсем. Благодарение на подозренията ви успяхме да заловим шайка контрабандисти.

- Но не заловихме убиеца - уточни тъжно Есра. - Питам се дали да не разпитаме Фаят.

- Знам, ти подозираш фундаменталистите, но този сценарий не ми се струва много реалистичен. - Капитанът заби поглед в прашния път, осветен от бледото лунно сияние, сякаш това, което търсеха, лежеше пред тях. - В района няма религиозни организации, способни да извършат такова убийство.

- Хората, свързани с курса по Коран, Абид ходжа, Фаят?

96

- Те? - повдигна вежди капитанът. - Хайде, хайде, те да извършат убийство? Изглеждат непримирими, но това е само поза. Всъщност са страхливци, плашат се от собствената си сянка. Без хаджи Сетар дори курса нямаше да успеят да организират.

- Чувал ли си за организацията „Хизбула“?

- Тук няма „Хизбула“. Подвизават се в района на Батман. Според мен зад убийството стоят сепаратистите.

- Има ли ги тук?

- Не се замесват във въоръжени конфликти, но съм сигурен, че провеждат агитационна пропаганда.

- Агитационна пропаганда?

- Така наричат акциите, предназначени да привлекат повече хора в организацията и да сеят несъгласие между населението и държавата - обясни капитанът.