Ахмед Юмит - Патасана

69

Досега в малката стая в библиотеката под двореца откриха двайсет и четири плочки. Десет представляваха откъси от „Епоса за Гилгамеш“, а четиринайсет - писани от Патасана. За разлика от текстовете за Гилгамеш плочките на Патасана бяха почти напълно запазени. Когато дворецът рухнал, стаята, където писарят скрил плочките, останала затрупана под дебел пласт пръст и камъни. Ала плочките на Патасана оцелели, защото били изпечени. Въпреки че не се чупеха на слънчева светлина, екипът веднага ги преписваше на хартия и ги заснемаше. Третата, четвъртата и петата бяха напукани, но цели.

Докато описваше находките, Есра се ослушваше нетърпеливо дали мобилният и телефон ще звънне, ала незнайно защо той мълчеше. Толкова дълго ли продължаваше разпитът? Или бе приключил отдавна, но капитанът не бе сметнал за необходимо да я уведоми. За миг се запита дали да не се обади, бързо обаче се отказа - ами ако още го разпитват? Не биваше да ги безпокои. Все пак капитанът несъмнено щеше да и се обади. Дали? Дойде да и съобщи за убийството в ранни зори, едва ли щеше да я държи в неведение дали убиецът си е признал. Какво ли мисли за нея капитанът? Няколко пъти бе съзирала страст в очите му, но и беше трудно да тълкува мимолетните му погледи. Те разкриваха глада на мъж, отдавна не бил с жена. Е, този аспект от отношенията между мъжете и жените не бива да се подценява, но Есра искаше повече. И тя нямаше сериозна връзка, откакто се раздели с Орхан. Известно време излиза с Халук от университетската катедра за праисторически изследвания - красив мъж, но толкова вятърничав, че го изтърпя само един месец. Какво тогава намираше у капитана? Не знаеше отговора. Единственото общо помежду им бе, че и двамата са от Истанбул. Образованието и светогледът им се различаваха коренно. Спомни си разговора им в двора на полицейското управление. За сетен път си помисли колко е глупаво капитанът да подозира терористите за всеки инцидент в района. Най-силно обаче я тревожеше как капитанът ту изглеждаше искрен и готов да се сближат, ту внезапно се отдръпваше.

70

- Не знае какво иска - промърмори тя.

- Моля? - обади се Кемал, очевидно неспокоен поне колкото Есра. - Каза ли нещо?

- Не, не на теб. - Погледна Кемал, застанал до прозореца. -Говорех на себе си. - За да смени темата, добави бързо: - Още ли не са се върнали?

- Не са - изломоти мрачно Кемал. - Сигурно ще си дойдат чак довечера.

Тимъти и Елиф не се появиха за обяд и Кемал се разстрои съвсем. Първо се опита да продължи да скицира, но не успя. Поигра малко на „Тетрис“, после се защура безцелно из стаята. След като и това му омръзна, пак игра „Тетрис“ и накрая застана пред прозореца в очакване любимото му момиче да се върне. Стоеше там поне от час.

- Искаш ли да се поразходим? - предложи му приятелски Есра. - Слънцето вече не прежуря толкова.

Кемал въздъхна.

- Уговорихме се да плуваме в Ефрат. Ако дойде и ме няма…

- Но тя и бездруго е закъсняла.

Младият мъж оброни отчаяно глава.

- Вярно е, но трябва да я чакам.

Нерешителността му я ядоса.

- Ти си знаеш - отсече тя и изключи компютъра. - Но аз се отегчих и излизам да се поразходя.

В коридора чу музика - дълбок стон на виолончело в едва доловим съпровод на пиано. Музиката долиташе от стаята на Бернд. Есра мина край затворената му врата с бавни крачки. Сантименталната мелодия и се стори позната, но не успя да си спомни името на композитора. Представи си как на нейния фон Бернд препрочита с копнеж и сладка болка в сърцето писмото до съпругата си И тя се чувстваше така, когато бяха женени с Орхан и се налагаше да отпътува на разкопки. И тя се заразяваше от хилядолетната самота на древните градове и я обземаше странна меланхолия. Особено през свободното време, когато работата не обсебваше вниманието и, да не говорим за

71

нощите, когато звездите блещукаха в небето като искрици от кремък. Сравнението беше на Халаф. Но как и хрумна? Какво и ставаше? Сякаш нямаха достатъчно неприятности и без да се разнежва. „Опомни се, Есра“, заповяда си тя и излезе от училището.

Тръгна към беседката. Халаф се бе върнал от разкопките. С маркуч в ръка поливаше вечерничетата и здравеца, напоявайки сухата, напукана земя.

- Не се преуморявай - предупреди го Есра и вдиша острия аромат на здравеца.

- Реших да поразхладя малко.

- Добра идея. Ухае прекрасно. Как е на разкопките?

- Както обикновено - отвърна Халаф след кратко мълчание. - Но чичо Село не изглеждаше добре.

- Надявам се да не е нещо сериозно. Не е болен, нали?