Ахмед Юмит - Патасана

- Добре ще е да промени поведението си! - възнегодува Теоман. - Няма право да командва целия екип.

- Успокой се - прекъсна го укоризнено Есра. - Разкопките се провеждат в нашата страна и ние отговаряме за тях.

- Но германците ги спонсорират - уточни язвително Тео-ман.

- Да, германците ги спонсорират, не затова обаче се съобразяваме с Бернд. Той е част от екипа. Не искам никой да се чувства изолиран.

60

Теоман я погледна отчаяно, ала замълча. Приела мълчанието им за съгласие, Есра реши да не продължава разискването. Събра си нещата и тръгна към вратата.

- Ако не ви трябвам, ще отида да го потърся. - Пред прага се обърна. - Ще се видим на вечеря - добави с мек глас, явно в опит да спечели благоразположението на приятелите си. - Халаф готви вкусни катми с булгур и масло и много салата.

Докато вървеше по коридора с напукани стени и ронещ се хоросан, мислеше, че Теоман е прав. При нито една от експедициите и досега не бе попадала на по-неприятен човек от Бернд. Студен, свръхамбициозен, труден характер… Ако не се брои страстта му по колоезденето, изглеждаше абсолютно откъснат от ежедневния живот. През свободното си време странеше от екипа - или се оттегляше в стаята си да работи, или яхваше велосипеда и обикаляше съседните села. Въпреки опитите му да се дистанцира от екипа, Есра бе длъжна да го спечели, да стопи леда. За разлика от другите учени, които провеждаха сами проучванията си, археолозите се нагърбваха с допълнително бреме - да бъдат вещи организатори и психолози, способни да поддържат добри отношения с колегите си. Нямаше друг избор, освен да се спогажда с Бернд. Налагаше се поне да положи усилие…

Потънала в такива мисли, почука на открехнатата врата на немския археолог.

- Влез! - извика той; тя надникна вътре и му се усмихна.

- Ще ми отделиш ли минута?

Бернд седеше зад чина в изрядно подредената си стая, стиснал химикалка и сложил няколко листа върху плота. Погледна към вратата и отговори на турски със силен акцент:

- Влизай, влизай, моля.

- Работиш ли? - попита Есра, застанала до вратата.

- Пиша писмо - обясни Бернд и побутна нагоре с показалец очилата си с кръгли стъкла, които подчертаваха стомане-носивите му очи.

- Съжалявам, ще дойда по-късно.

61

- Не, няма нужда. Вече го написах. - Бернд махна към пейката до себе си. - Ела, седни.

Явно бе забравил сутрешния спор. Есра седна на посочената пейка. Очите и се насочиха към листовете пред него. „Дали изпраща доклад на Германския археологически институт?“, запита се разтревожено тя.

- Писмо е - обади се той, сякаш прочел мислите и. Острите черти на удълженото му фино лице се бяха поотпуснали, а пронизващият му поглед изглеждаше посмекчен. - Пиша на съпругата си Вартухи. В Германия.

Името се строи доста особено на Есра.

- Вартухи?

- Да, на арменски означава „роза“ - обясни Бернд с кадифен глас.

„Сигурно обича много съпругата си“, помисли си Есра и незнайно защо в ума и изплува бившият и съпруг Орхан.

- Хачик, тъстът ми, е роден в Турция. От тях научих първите си турски думи.

- Така ли? Кога са напуснали Турция? - полюбопитства Есра, схванала смисъла на думите му едва след кратък размисъл.

- Преди много години - отговори Бернд. Блясъкът в очите му помръкна. - По време на войната. Били ужасни времена. Турците се отнасяли жестоко с тях. Избивали мъжете, изнасилвали жените, осъдили на заточение целия им народ, дори децата и старците.

Приятно дружелюбният Бернд отпреди минута бе изчезнал, заменен от добре познатия мрачен немец.

- За съжаление в историята на всяка държава има такива инциденти - отвърна Есра, почувствала необходимост да се защити.

- Но това е ужасно - намръщи се Бернд. - Бащата на тъста ми умрял. След много перипетии той успял да избяга с майка си във Франция. И досега обаче не се е приспособил. Непрекъснато говори за „родината, родината“ и същевременно обсипва с хули турците.

62

- Не е лесно, разбира се - съгласи се деликатно Есра въпреки тежките думи на германеца. - Но тези въпроси са сложни.

- Няма нищо сложно - отсече уверено Бернд. - Нарича се геноцид. Целият свят го приема за геноцид. Само турското правителство отрича.

Есра се опита да запази спокойствие.

- Както отбеляза сутринта, този въпрос не ни засяга. По-добре да оставим историците да проучват фактите, а ние да се върнем към нашите разкопки.

Бернд продължи, сякаш не я чуваше:

- Въпреки жестокостите те обичат тази страна. Допреди година с Вартухи винаги идвахме заедно тук. Дядо ми също се интересува от този район. Задава ни стотици въпроси, когато се връщаме.