Ахмед Юмит - Патасана

57

Пета глава

По пладне ванът най-сетне прекоси неравния асфалтов път край Ефрат и се върна в лагера. Денят беше зноен. Тегнеше гореща тишина - ако не се брояха, разбира се, упоритите трели на полските щурци, долитащи откъм тополите в горичката през училището, протегнали към небето дългите си стройни клони с изящни трепетни листа.

Есра влезе в класната стая с широко разтворените прозорци, за да прониква поне малко прохлада, и се зарадва, че Кемал и Теоман работят усърдно пред компютрите. Теоман скицира-ше древния град, а Кемал изготвяше списък с археологическите находки. При вида на задълбочените в заниманията си мъже, сякаш нищо не се е случило, Есра се запита дали тревогите и не са напразни. Вярно, бе извършено убийство, но в този район загиваха мнозина. Лицето на хаджи Сетар изплува отново пред очите и. Да, смъртта му я натъжаваше, но както каза Бернд, какво общо имаше тя с тях? Защо се безпокоеше толкова? Реши, че капитанът е виновен. Съобщи и новината призори и уплахата му неизбежно я зарази. Ядоса се на себе си, задето допуска поведението му да и се отразява така. Харесваше го, но не биваше да му позволява да и влияе толкова лесно.

- Здрасти, Есра - поздрави Теоман, щом я забеляза. - Как мина?

- Добре - отвърна Есра, сваляйки шапката си и слънчевите очила. - Много добре. Заловиха Шехмуз при опит за бягство. Признае ли, че е извършил убийството, ще се отървем от тази бъркотия.

Кемал отклони очи от екрана на компютъра, помаха на Есра и промърмори:

- Значи всичко се нарежда, а?

Вместо отговор Есра попита:

- Къде са другите?

Кемал се намръщи и Теоман обясни:

58

- Тим, Елиф и Мурат отидоха в село Язър. Тим иска да поговори с местните за книгата си. Елиф щяла да прави снимки. А Мурат тръгна да се поразходи.

- Мислех, че Тим превежда плочките - вметна разочаровано Есра.

Имаше още три непреведени плочки. Доловил намека в тона на Есра, Кемал вдигна поглед от компютъра.

- Не го разбирам този Тим - отбеляза той, без да прикрива враждебността в гласа си. - Археолог ли е или социолог? Кой знае! Не се застоява много-много на разкопките. Все се мотае наоколо. Обиколил е всички села край Ефрат и познава селяните до един.

- Е, тук е от пет години - опита се да обясни Теоман. - Ако се застоим толкова дълго тук, и ние ще опознаем района като него.

- Не разбирам и Елиф - продължи Кемал. - Защо винаги върви по петите му?

Наясно, че Кемал я ревнува от американеца, Теоман провокира приятеля си, подсмихвайки се:

- Е, той е представителен мъж и освен това е чужденец. Нашите момичета са луди по чужденците.

- Луди, да - Кемал се разпени не на шега. - Човече, той може да и е баща!

- Мислиш ли, че Фройд, мир на праха му, си е блъскал напразно главата над комплекса на Електра?

- Не ме дразни, човече. Ще ти дам аз един Фройд и една Електра…

- Хайде, момчета, стига - намеси се Есра. Преодоляла напрежението от сутринта и възвърнала спокойствието си, сега и тя се смееше. - Между Тим и Елиф няма нищо.

Теоман се разсмя гръмогласно и потупа приятелски Кемал по темето.

- И аз мисля така, но този идиот не вярва, защото е лудо влюбен в момичето.

59

- Ти си идиот! - възкликна Кемал и се отдръпна. - Как ли щеше да се чувстваш на мое място?

- Шегата настрана. Късметлии сме, че Тим работи с нас -напомни им със сериозен тон Есра. - Ако не беше той, щяхме да изпращаме плочките в университета, за да ги дешифрира специалист по акадски. Голямо предимство е да научаваме веднага съдържанието им. Тим не е длъжен да идва всеки ден на разкопките. Той е експерт. - Помълча малко и поклати глава, сякаш пропускат отлична възможност. - Щеше да е добре все пак да преведе останалите плочки днес, но сигурно е решил да посвети почивния ден на книгата си. Както и да е, този лукс му се полага, предполагам.

- Разбира се, разбира се - промърмори иронично Кемал. -Скача в джипа и скитосва из селата, докато ние се потим пред компютрите без нито ден почивка.

- Стига сме се оплаквали! Чака ни работа! - опита се да го успокои Есра. - А къде е Бернд?

- Откъде да знаем? - отвърна Теоман. - Ако не е в стаята си, сигурно е излязъл с колелото. Той не благоволява да говори с такива като нас. Типично за сноб като него.

Мнението на Есра не се различаваше кой знае колко от Те-омановото. Предпочете обаче да скрие този факт.

- Изглежда, екипът ни е заразен от ксенофобия.

- Хайде, Есра - възрази Теоман. - И ти не харесваш нацистката му физиономия.

- Не говори така… Не е лош човек, просто е различен…