Ахмед Юмит - Патасана

- Да, капитане. Всички в селото ни говорят кюрдски.

Подозрителното изражение на капитана не се промени.

- Откога познаваш Шехмуз?

48

- Отдавна. Виждам го почти при всяко пътуване от селото до града.

- Той знае ли кюрдски?

- Да, капитане. Повечето хора тук знаят.

- Добре ли го познаваш?

- Не много. Поздравяваме се, това е всичко.

- Щом не сте близки, защо ти е казал, че ще убие хаджи Сетар?

Халаф пребледня, все едно обвиняваха него в престъпление.

- Не знам, капитане. Бяхме във вана, тъкмо потегляхме. Аз седях отзад. Мястото до мен беше празно и Шехмуз седна там. Любезничеше с мен, откакто започнаха разкопките. Видяхме хаджи Сетар пред гаража. Шехмуз изруга. Попитах го защо ругае свещеник и той заобяснява колко е влюбен в Рохин. Не млъкна през целия път до града. Каза, че някой ден ще убие хаджи Сетар.

Капитанът слушаше съсредоточено младия готвач, сякаш се страхуваше да не пропусне дори най-дребния жест, най-недоловимото потрепване на гласа.

- Добре - заключи той. - Благодаря ти за помощта. Изпий си чая. Не си го пипнал, откакто дойде. Изпий го, та момчетата да запишат показанията ти.

- Ммм… капитане - промърмори Халаф, след като отпи от изстиналия си чай. - Шехмуз няма да разбере, че съм го издал, нали?

- И да разбере, какво от това? - попита капитанът, втренчен строго в лицето на Халаф.

- Нищо, капитане - преглътна нервно Халаф. - Но тези хора са като злобни песове. Захапват те по гърба, когато най-малко го очакваш.

Веждите на капитана се извиха подозрително.

- Кои хора имаш предвид?

- Хората на Едноръкия Мемили. Шехмуз е от тяхната глутница.

49

- Едноръкия Мемили продава незаконно антики - уточни Есра. Подразнена как капитанът притиска Халаф, добави: -Нищо чудно да е подстрекател на Шехмуз.

- Възможно е - поклати глава капитанът, погледна с бащинска усмивка Халаф и додаде: - Не бой се. Никой няма да разбере за показанията ти.

Халаф пресуши на една глътка чая и капитанът го отведе в управлението. Останала сама, Есра се вгледа в Ефрат. Беше тук отдавна и бе съзерцавала реката неведнъж, но едва сега откри колко много прилича на Босфора. Все едно се бе върнала хиляди години назад във времето и седнала на някой истанбулски хълм, наблюдаваше Босфора. Тук нямаше стари дървени колиби край брега, бетонни вили, ресторанти, кафенета, асфалтови шосета с върволици автомобили. Просто една синя река течеше между две ивици зелени дървета. А наоколо се намираха цивилизации, създавани и унищожавани, унищожавани и възраждани хилядолетия наред по тази зелена земя.

- Ехо! - изтръгна я от унеса гласът на Ешреф. - Още ли си тук? За какво си се замислила?

- За нищо - отвърна Есра, завърнала се в настоящето. - За миг Ефрат ми заприлича на Босфора.

- На Босфора?

Ешреф се вгледа в реката.

- На Босфора преди хиляди години, разбира се.

- Явно Истанбул ти липсва. На мен също. - Забеляза, че чашата на Есра е празна, и я попита: - Още една?

- Да, моля - усмихна се искрено Есра.

Капитанът даде знак на редника, застанал на няколко метра от тях, да донесе още две чаши чай. Войникът се спусна като стрела да изпълни нареждането.

- Имаш ли близки в Истанбул?

- Майка ми и дъщеря ми - отговори Ешреф и се замисли. -Майка ми живее сама в Юскюдар15. Доста е възрастна и се

15 Един от големите и гъсто населени райони на Истанбул, разположен на Босфора, в азиатската част на града. - Б. пр.

50

страхувам да не и се случи нещо. Дъщеря ми живее със съпругата ми.

- Не си ли обмислял да се преместиш в Истанбул?

Той я погледна така, както никога досега не я бе поглеждал -дълбоко, сякаш се канеше да сподели тайна. Усетила, че ще и довери нещо важно, Есра наостри слух, но Ешреф отвърна очи като дете, уплашено да не разкрият пакостта му.

- Не - отговори уклончиво. - А ти имаш ли близки в Истанбул?

- Родителите ми.

- С тях ли живееш?

Есра се засмя.

- Хайде, капитане! Да не би да съм току-що дипломирала се студентка. Отдавна напуснах дома на родителите си. Омъжих се и се изнесох още щом завърших университета. Преди десет години. Оттогава живея в апартамент в Кючюк Чамлъкъ.

По лицето на капитана се изписа смущение, но опитвайки се да го прикрие, той кимна към лявата ръка на Есра.

- Предположих, че не си омъжена, защото не носиш халка.

- Разведена съм. Разделихме се преди две години.

В този момент войникът им донесе чая и взе празните чаши. Есра извади пакет цигари от чантата си и го поднесе на Ешреф. Капитанът стрелна с поглед пакета. Есра реши, че ще откаже, но той протегна ръка и издърпа цигара с думите: