Ахмед Юмит - Патасана

11 Поет, живял в Месопотамия ок. 2200 г. пр.н.е. До нас са стигнали само три негови поеми. - Б. пр.

12 Божество от хуритския пантеон, помощник на върховния бог Ану. По-късно Кумарби влиза в битка с Ану и го наследява. В битката помежду им Кумарби поглъща детеродните органи на Ану и той го проклина от погълнатото да се роди богът гръмовержец Тешуб, който след време ще го срази. - Б. пр.

13 Хетски бог на плодородието, на умиращата и възраждащата се природа. - Б. пр.

43

тежавах бунтарския дух на дядо. Бях кротък, не обичах кавгите и предпочитах примирието, дори да изисква отстъпки.

Татко ме предупреждаваше, че трябва да се пазим от Асирийската империя, най-могъщата сила в региона - коварно и жестоко царство, което не би се поколебало да избие хиляди с един замах. Не биваше да изпускаме от поглед и урартийците на североизток, защото те жадуваха възможност да ни унищожат. Колкото до фригийците на северозапад, тяхната основна грижа бе да спрат асирийците, които разширяваха пределите на империята си с всеки изминал ден.

Татко не говореше само за политика; обясняваше ми достъпно, но много студено как текстовете следва да се превеждат на нашия език. Освен това при всяка възможност ме водеше в дворцовата библиотека, напомняше ми, че поддържането на библиотеката е едно от основните задължения на главния писар, и внимателно ми обясняваше всичко - от съхраняването на плочките до начина, по който се подреждат. Щом приключеше с обясненията, ме караше да повтарям всичко до последната подробност, за да се увери, че съм го разбрал.

И така, дядо ми Митанува и баща ми Арарас ме учеха на различни неща по различен начин. Изслушвах с интерес татко, но предпочитах уроците, които дядо ми преподаваше в къщата си с изглед към Ефрат.

44

Четвърта глава

Полицейското управление се намираше на висок хълм близо до Ефрат - старинна едноетажна сграда с малка, добре поддържана градина, засенчена от кайсиеви, сливови и черничеви дървета. Около четирите страни на градината се издигаше висока каменна стена, а зданието на управлението се намираше точно в средата. До всеки ъгъл на стената имаше постови, двама войници охраняваха главния вход. Войниците бдяха денем и нощем, в летен зной и в зимен мраз. Войниците и семействата им живееха в двуетажна сграда между реката и полицейското управление. Градината там бе по-поддържана и по-пищна от градината на управлението. Асфалтово шосе, неремонтира-но от последните избори и осеяно с дупки, свързваше града с околните села и минаваше точно край полицейското управление. Използвайки шосето на път за града, местните нито веднъж не бяха виждали участъка без охрана. Ала конфликтите в региона, макар да имаха вече шестнайсетгодишна история, не бяха засегнали особено тази област. Преди пет години кюрдски партизани нападнаха военен конвой, но повечето бяха убити. С изключение на няколкото дребни инцидента по-късно в местността нямаше въоръжени схватки. Покойният хаджи Сетар го отдаваше на плодородието на тукашните земи. Всички жители имаха градини и ниви. Кой би зарязал работата си, за да хване гората? Капитанът смяташе, че причината за сравнителното спокойствие е друга - армията бе отблъснала успешно първоначалните партизански атаки. Затишието обаче не успокояваше капитана, убеден, че бунтовнически отряди продължават да действат в региона. И без да подозира автоматично всички граждани като членове на бунтовнически групировки, знаеше за симпатизантите и помагачите им в града и в околните села. Най-съмнителен му се струваше кланът Генчели - едно от двете най-многобройни семейства в района. Махмут, най-малкият син в семейството, се бе присъединил към бунтовниците в планините. Този факт подклаждаше подозренията на капитана, че

45

големият клан е свързан с подривната организация. Другото голямо семейство от кюрдски произход, приело турската фамилия Тюркоглу - турски син - винаги бе подкрепяло правителството. Честно казано, капитанът не гледаше с добро око и на тях. Мислеше, че кланът Тюркоглу привидно подкрепя правителството заради лесните пари, които получаваше за охраната на селото; променеше ли се балансът на силите, не беше сигурно дали няма да обърнат оръжията си срещу войниците.

Есра забеляза безпокойството на Ешреф още когато екипът и пристигна в региона. През първите дни на разкопките капитанът предложи да изпрати войници да ги пазят, но тя му отказа без никакво колебание.

- Няма да ни нападнат. Ние сме учени - възрази му тогава.