Ахмед Юмит - Патасана

Бернд се засмя горчиво.

- Такива слухове плъзват при всички разкопки - промърмори той. - Когато Хауърд Картър намерил гробницата на Ту-танкамон в Долината на царете, всички говорели за някакво фараонско проклятие, но слуховете не спрели археолозите да си вършат работата.

Есра понечи да им обясни, че не разбират за какво става дума, но Мурат се намеси и съвсем оплеска нещата:

- Премълчаваш обаче, че след като отворили гробницата, един от ръководителите на разкопките - лорд Карнавън - умрял, а след него един по един загинали всички членове на експедицията. И инцидентът още не е обяснен. По онова време новината дълго не слизала от първите страници на лондонските вестници.

Докато слушаха уточнението на Мурат, който вярваше в съществуването на свръхестествени сили и се интересуваше от парапсихология, Есра въздишаше тежко, Тимъти присвиваше скептично устни, Елиф попиваше думите му с жив интерес, Ке-мал клатеше мълчаливо глава, сякаш казваше: „В каква каша се забъркахме“, а Халаф очевидно се бе уплашил от чутото.

- Случаят е изяснен преди години - възрази Бернд и изгледа снизходително младия мъж. - През 1933-та професор Щайн-дорф заявява, че слуховете са напълно безпочвени. След това вестниците подхващат други теми, за да забавляват невежите си читатели. Странно е, че блестящ студент като теб продължава да вярва на такива глупости.

Мурат отвори уста да отвърне на удара, но Есра се намеси:

38

- Ще го обсъдим друг път. Важното сега е убийството да бъде разкрито, преди инцидентът да навреди на разкопките… Мисля, че Халаф ни каза нещо съществено. Възможно е Шех-муз да е убил хаджи Сетар. Добре е да съобщим на капитана, но трябва да внимаваме.

- Защо да внимаваме? - възнегодува отново Бернд. - Правим археологически разкопки. Интересуват ни хетите, а не разрешаването на убийството на хаджи Сетар.

Есра се обърна с решително изражение към германеца:

- Вижте, хер Бърнс. Не знам как поддържате отношения с местните, когато ръководите разкопки, но аз смятам, че трябва да се разбираме с тях. Познавам тази страна и тукашните хора по-добре от вас. Изслушвайте ме, без да ме прекъсвате, моля. Става дума за безопасността на всички, включително и вашата.

- Безопасността ни? - възкликна Тимъти. - Чула ли си нещо?

Вместо да му отговори, Есра се обърна към младия готвач, който продължаваше да стои пред тях.

- Благодаря, Халаф. Каза ни нещо много важно. Ще ни помогнеш да разрешим случая. Сега отиди в полицейското управление и обясни всичко на капитана.

Лицето на Халаф се изопна.

- Защо да ходя там? Не може ли да им съобщим по телефона?

- Ще им се обадим, преди да тръгнем, за да не се измъкне Шехмуз. Но ще искат да дадеш показания - обясни Есра. После, осъзнала каква тревога предизвикаха думите и у младия готвач, се опита да го успокои: - Не бой се, ще отидем заедно при капитана.

Безпокойството не го напусна, но той сведе глава като човек, готов да приеме участта си.

- В такъв случай ще приготвя закуската - заключи и се затътра към кухнята с погребална походка.

Щом се отдалечи достатъчно, Есра подхвана:

39

- Всъщност не ни заплашва нищо конкретно. - Гледаше Тимъти, но очевидно говореше на всички. - Притесняват ме слуховете за проклятието на Черната гробница. Религиозните вярвания в този район са много силни. В наш интерес е да обясним на хората, че разкопките не посягат на вярванията им и няма да им навлекат някакво проклятие. И определено трябва да го направим без посредничеството на полицията. Присъствието на хаджи Сетар беше много важно за нас. Той беше местен човек и хората се вслушваха в мнението му. Сега хаджи Сетар го няма. Изгубихме единствения човек, способен да възпре фанатиците, противопоставящи се на разкопките. Сега остава сами да поемем отговорността.

- Права си - съгласи се Тимъти, поглаждайки бакенбардите на едноседмичната си брада с цвят на мед. - Имахме подобен случай при разкопките край Ниневия. Искахме да отнесем кли-нописни плочки, свещени за местните, но хората отказаха да ни ги дадат, защото смятаха, че ги закрилят от бедствия. Ръководителят на разкопките, френският професор Андре, се обърна към правителството за помощ. После се сблъскахме с доста неприятности, дори стреляха по нас, и в крайна сметка се наложи да прекратим разкопките и да избягаме. При това без нито една плочка. Разривът с местните е най-лошото стечение на обстоятелствата в работата ни. Случи ли се, по-добре да си събираме багажа, защото разкопките са обречени.