Ахмед Юмит - Патасана

При тези думи Бернд се намръщи, а Есра продължи оттам, където бе спряла:

- Това не означава, че ще оставим разкопките недовършени и ще си тръгнем. Не бива да показваме на работниците, че сме притеснени. Няма да спираме да работим. Никой не бива дори да си помисля да напуска разкопките.

- Как така „да напуска разкопките“? - попита Бернд. - Немският археологически институт вече урежда пресконференцията. Вчера говорих с хер Кренкер. Каза, че предварителната подготовка е приключила.

Есра изпита облекчение.

40

- Бернд е прав - заяви тя. - Отсега нататък не бива да споменаваме думите „прекратяване“ или „напускане“ на разкопките.

- Нямаме избор - подкрепи я отново Тимъти. - Не може да спрем разкопките сега, след като сме попаднали на толкова важна находка. Не знам за вас, но аз очаквам с нетърпение да прочета следващите плочки на Патасана.

41

Трета плочка

Ти, който ще прочетеш тези думи! Навярно прочетеното ще ти се стори недостатъчно и ще поискаш да научиш повече. Или ще поискаш да погълнеш цялата история наведнъж като бездънните въртопи на Ефрат, които всмукват салове, добитък, овце, хора. Но да учиш не е лесно; трябва да си търпелив като костенурка и упорит като вятъра, който стрива високите скални зъбери на прах.

Или думите ми ще ти се сторят преувеличени и ще решиш, че разказът ми е пълен с тайнствени капани, поставени да заблудят читателя. Или ще си речеш: „Чувал съм много такива истории“. Ала повярвай ми, чул си само за малък бряг от обвитата в мъгла Ефрат, а истината, като придошлата река, обгърната в тъмна мъгла, в цялата и безпощадност и величие, е скрита в резките по тези плочки.

Първо ще ти разкажа за моя благороден дядо, поета Митанува. Наричам го поет, защото, макар да се издигна до поста главен дворцов писар, той би искал да го запомнят като поет. Докато ми четеше от плочките, изписани на чужди езици, той ми казваше: „Акадски7, лувийски8, хуритски9, арамейски10, не учи тези чужди езици само за да пишеш писма на тях. Дого-

7 Акадският, най-ранно засвидетелстваният семитски език, е език на асирийците и вавилонците от древна Месопотамия. Наименяван е на Акад, един от най-важните градове в района. - Б. пр.

8 Мъртъв индоевропейски език от семейството на хето-лувийските езици. Техните носители обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държави), впоследствие покорени и асимилирани от персите и елините - Б. пр.

9 Езикът на древен народ, появил се в Северна Месопотамия около XXIV в. пр.н.е.; не е свързан със съседните семитски и индоевропейски езици, а е видимо близък до урартийския (език, говорен около хилядолетие по-късно в Североизточен Анадол) и вероятно има много далечна връзка с днешните севернокавказки езици. - Б. пр.

10 Езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Месопотамия около XII в. пр. н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към VII в. пр.н.е. служи като лингва франка на Близкия изток. - Б. пр.

42

ворите, законите и споразуменията не казват нищо на човека. Те защитават само дребнавите интереси на боговете, царете и благородниците. Епосите, легендите и поемите обаче разширяват кръгозора. Какво има зад планините, какво има зад морето, в което се влива Ефрат, как изглеждат дърветата, които растат отвъд долината - те ни учат на всичко това. И най-важното -учат ни, че сме част от света. Учат ни, че орехът с тъмната сянка, чворестото стъбло на лозницата, натежалите житни стръкове, сухите билки, мравката, лазеща по земята, змията в дупката, вълкът в планината, врабчето в небето са наши братя и сестри. Учат ни какви сме ние. Трябва да научиш акадски, за да прочетеш „Епоса за Гилгамеш“ и поемите на шумерския поет Лудингира11, а хуритски, за да прочетеш „Легендата за Гурпа-ранза“. И, разбира се, трябва да прочетеш всички други епоси, легенди и песни. Да научиш наизуст на езика, на който са написани, епосите за Кумарби12, Кешиши и за Доброто и Злото, Легендата за луната, която паднала от слънцето, и Легендата за Телипину13. Иначе няма да разбереш тайната на живота и няма да си по-различен от кафявите магарета, които носят вода от Ефрат от зори до здрач. Ще станеш като баща си Арарас, който посвещава цялото си време на интересите на царя, никога не се смее, никога не плаче и никога не се гневи“.

Аз го слушах и правех каквото ми казва. На петнайсет бях наизустил всички легенди, които ми препоръчваше. Татко не беше доволен, че посвещавам повечето си време на епоси и легенди, но не се намесваше, най-вероятно за да не спори с дядо. Колкото до мен, аз се стараех с всички сили да не го дразня, защото не при-