Ахмед Юмит - Патасана

Капитанът я бе изгледал, сякаш е наивно дете, което няма

представа какъв е светът.

- Не ги познаваш. Основната им цел е да създават неприятности. Сеят размирици с всякакви средства. Изобщо не ги интересува хора на науката ли сте, или не.

Есра обаче ги познаваше. Бяха ги нападнали преди две години при разкопките на древния град Милидия край Малатия14. В тъмнината не разбраха колко са нападателите. Само един от тях бе заговорил археологическия екип - Азад. Кльощав, висок мъж с гъста брада и пронизващи очи. Помоли ги за храна на безупречен турски. Докато ръководителят на разкопките Ертем бей се колебаеше какво да отговори, Азад посочи с пушката си колибата, която им служеше за кухня.

- Ако не ни дадете храна, сами ще си вземем.

Ръководителят на разкопките се уплаши, че човек, когото

виждат за пръв път, е толкова добре запознат с лагера им и е наясно къде държат припасите си. Веднага нареди на колегите си да приготвят исканата храна. Докато чакаше, Азад насочи вниманието си към находките на археолозите. Оглеждаше лю-

14 Град в Югоизточна Турция, административен център на вилает Малатия. Съществува от времето на хетите, а през римската епоха там е разположен голям военен гарнизон. - Б. пр.

46

бопитно камъните, изписани с йероглифи, и статуите на богове и богини.

- Толкова ли е важно това? - попита ги.

- Да, много е важно - отвърна Есра. - Разказва ни за живота преди хиляди години. Може да се каже, че откривайки тези артефакти, спасяваме миналото от мрака.

- Хубава професия - промърмори Азад и прехвърли пушката от едната си ръка в другата. Погледна Есра и добави: - Но всъщност от мрака трябва да се спаси настоящето. Не е достатъчно да се спасява миналото, когато днес цял народ живее под тирания и в мрак.

На Есра и се прииска да му отговори, че не е съгласна с него, защото политиката и науката са две различни неща и нещо повече - насилието не води доникъде, но се страхуваше. Мълчанието на Азад и се стори още по-зловещо, когато го гледаше как стои пред нея с пушката, и тя не посмя да продума.

- Ако кажете на жандармерията, ще си платите - предупреди ги Азад, когато взе храната, приготвена от археологическия екип.

После изчезна в мрака с другарите си.

Не съобщиха на жандармерията. Нямаше смисъл да си създават неприятности.

Есра не разказа на Ешреф за този инцидент. Доверяваше се на капитана, но го смяташе за част от тази война и не искаше да му казва, защото според нея бе склонен да свързва всяко произшествие с конфликта в региона.

Всичко това и мина през ума, когато ванът спря пред полицейското управление.

Капитан Ешреф ги чакаше, седнал под старо кайсиево дърво. Покривка на сини и черни квадрати покриваше масата, върху която жужеше обемист радиоприемник. Ешреф стана с усмивка да посрещне посетителите - те вече влизаха през главния вход на управлението. Не носеше кепе и късата му коса откриваше високото му чело. Волевата му брадичка хармони-раше с изпъкналите скули и тъмните очи, а смуглата кожа му придаваше особено мъжествено обаяние.

47

„Колко сладко се усмихва“, помисли си Есра. Беше чула, че и той като нея е разведен и има дъщеря.

Поздравът на Ешреф я накара да се опомни. Докато ги канеше учтиво да седнат до масата, и се стори, че е възвърнал самообладанието си и не изглежда разтревожен както сутринта. Забелязала новото му настроение, Есра попита обнадеждено:

- Заловихте ли вече Шехмуз?

- Още не - отвърна капитанът със сериозно лице. - След като ми се обади, изпратих отряд в дома му, но не го открили там и тръгнали към автогарата. Надяваме се да го намерим там.

Есра слушаше капитана, ядосана от своята припряност. Във възцарилото си мълчание тя си свали шапката и слънчевите очила и ги остави върху масата до жужащия радиоприемник.

- Наистина ли той е убил хаджи Сетар? - попита капитанът.

Думите му прозвучаха скептично, но вместо да му отговори с въпроса „защо“, тя отвърна само:

- Така е казал на Халаф.

Обърна се и погледна към младия готвач, който продължаваше да стои прав.

- Защо не седнеш? - предложи му. - Седни и разкажи на капитана.

- От кое село си? - попита го капитанът, след като отпи глътка от чая си.

- Алагьоз. - Халаф посочи хълм в далечината. - Зад него. На десетина километра оттук.

- Кюрд ли си?

Халаф се смути от въпроса и се поколеба как да отговори. Въпросът се строи странен и на Есра.

- Ще те попитам другояче - добави капитанът. - Говориш ли кюрдски?

Обжареното от слънцето лице на Халаф се разведри.