Ахмед Юмит - Патасана

- Няма смисъл да гадаете. Аз знам кой го е убил - избъбри той, забравил първоначалното си намерение да ги пита дали да започне да приготвя закуската.

Всички приковаха погледи в него. Какви ги говори този човек? Усетил се център на вниманието, Халаф отстъпи крачка назад. Спомни си реакцията на Есра, когато се бе нахвърлил върху Фаят.

- Съжалявам, Есра ханъм - добави извинително, - но чух какво говорите и думите… така де… просто ми се изплъзнаха от устата.

- Откъде знаеш, че хаджи Сетар е убит? - попита Есра със сериозно лице и напрегнат глас.

Халаф отговори неохотно, но бързо:

- Каза ми войникът от Анкара, който стоеше до джипа, докато капитан Ешреф разговаряше вътре с вас.

Сериозното изражение на Есра се смени с любопитство.

- Значи войникът ти каза, че знае кой е убил хаджи Сетар?

- Не, той не знае. Аз знам.

Есра се обърка.

- Откъде знаеш?

- Убиецът ми каза - изражението на Халаф подсказваше, че е в пълно неведение относно значението на думите си.

35

- Значи, убиецът е убил хаджи Сетар, после е дошъл при теб и си е признал, това ли искаш да кажеш? - попита с язвителна усмивка Кемал, сметнал приказките на Халаф за глупости.

Халаф го изгледа гневно. Това високо, кльощаво момче от Истанбул незнайно защо не му се нравеше.

- Как не! Невъзможно е, не се ли сещаш - поклати глава той. - Каза ми преди това, разбира се.

Сега се намеси Мурат - най-младият и най-нетърпеливият от екипа:

- И кой убиецът?

- Шехмуз. Братовчедът на Рохин, син на чичо и - отговори Халаф без никакво колебание.

Есра започваше да се изнервя от откъслечните обяснения на Халаф.

- И коя поточно е Рохин?

- Рохин е последната съпруга на хаджи Сетар.

Пред очите на Есра се появи образа на приятно закръглена млада жена с усмихнато лице, оцветени с червена къна длани и татуировка от три точици на слепоочието. Бяха се запознали, когато хаджи Сетар покани нея и колегите и в дома си. Младата Рохин можеше да му бъде внучка и ако хаджи Сетар не бе обявил: „А това е третата госпожа в дома ми“, за нищо на света не биха се досетили, че му е съпруга. Странно, но младата жена изобщо не изглеждаше нещастна. Замеси енергично кайма за вкусни кюфтета, докато другите жени подреждаха посуда по пода, където щяха да се хранят.

- Шехмуз е влюбен пламенно в Рохин, но чичо и я даде на хаджи Сетар.

Есра, овладяла раздразнението си, попита с далеч по-спокоен глас:

- А ти как разбра всичко?

- Няколко пъти пътувах с техния минибус до Антеп. Шех-муз ми разказа.

- Значи Шехмуз е шофьор на минибус?

36

- Помага с минибуса на Мемили. Не са ми казвали, но знам, че се занимават и с други мръсни работи. Все ме разпитваха за разкопките. „Чухме, че сте открили злато?“, „Намерихте ли някакви съкровища?“ и тям подобни. Миналата година го тикнаха за няколко месеца в затвора, задето гледаше трева в задния си двор.

- Трева? - попита любопитно Есра.

- Хашиш - обясни Тимъти. - Марихуана.

Бернд, а след него и Мурат се подсмихнаха при тези думи. Есра изгледа строго Мурат, но младият археолог бързо сведе очи. Всъщност хихикането на Бернд я беше ядосало повече.

- Да, марихуана - продължи Халаф. - Мръсна работа. Мен ако питате, това копеле Шехмуз е убило хаджи Сетар.

- Какво точно ти каза Шехмуз? - попита Есра.

Тъмнозелените и очи се впиха в Халаф и лицето му поале-

ня като червено цвекло. Отговори и, но не посмя да я погледне:

- Повтаряше, че ще види сметката на стария хаджия при първия сгоден случай.

- Интересно - констатира Есра.

Усети как я обзема облекчение. Ако предположението на Халаф се окажеше вярно, разкопките не бяха застрашени. Навярно Мемили бе подтикнал Шехмуз да извърши убийството. Така Шехмуз не само щеше да получи жената, в която е влюбен, но и слуховете, че разкопките са прокълнати, щяха да плъзнат бързо сред хората и да изглеждат по-правдоподобни.

- Много интересно - повтори тихо тя с искрица надежда, блеснала в очите и, и се обърна към колегите си: - Трябва да съобщим на капитана.

- Права си - съгласи се Теоман. - Наложително е веднага да заловят този Шехмуз.

Само Бернд не я подкрепи. Немският археолог се размърда на скамейката.

- Защо изобщо се забъркваме в това? - попита неспокойно. -Не е ли работа на полицията?

37

- Засяга и нас - възрази решително Есра. - Местните са научили, че са хвърлили хаджи Сетар от минарето, и вече говорят за проклятието на Черната гробница.

- Но това е абсурдно - прекъсна я Бернд.

- Не е - възрази Теоман с тона на човек, помъдрял от натрупания през годините опит. - Такива са вярванията им. И понеже ние сме им гости, длъжни сме да уважаваме възгледите им, дори да ни се струват абсурдни.