409
за случилото се както всички други. Тези заключения стоят в дъното на замисъла ми. Реших да извърша убийствата, за да привлека вниманието на хората към същността им, към мрачното място в сърцата им, което подхранва жестокостта, защото това тъмно място открай време е забранена тема. Обичаме да чуваме колко добри, красиви, съвършени, прекрасни създания сме. Никой не иска да обсъжда колко сме свирепи, егоистични, тесногръди, колко ни очарова смъртта. Самозалъгваме се, че сме извисени, и си затваряме очите за кръвопролитията, войните и жестокостите. Да, някои като Патасана са се опитали да обяснят тази жестокост, но са избрали неправилен начин. Затова писанията им са безполезни. Аз обаче не исках подобна участ да сполети и моето послание. Избрах най-ефикасния начин да го разпространя - смъртта. Но трябваше да извърша добре обмислени, поразителни убийства, напомнящи миналото. Затова взех за пример убийствата отпреди седемдесет и осем години. Сред убитите тогава е бил и моят дядо, но в никакъв случай не ме движеше желание за мъст. Вярно е, арменците са жертва на геноцид, ала несъмнено арменците, кюрдите или арабите щяха да постъпят като турците, ако бяха на тяхно място. Извърших убийствата не заради етническо възмездие. Исках те да са огледалото, в което хората да видят зловещите си лица и да положат усилие да се освободят от тази противна гледка. - По физиономията на Тимъти се изписа смущение; стрелна с очи Есра и продължи: - Тогава Есра, която никога няма да ми прости, колкото и пъти да и поискам прошка, ме покани да се присъединя към екипа и. Бях решил да се откажа от археологията, но след известно престорено колебание приех предложението и, защото разкопките бяха в района на убийствата отпреди седемдесет и осем години. След като започнахме работа, се случи нещо необикновено - в библиотеката на древния град открихме изключителна археологическа находка: плочките на Патасана. Щом разбрах за пресконференцията, реших, че е ударил часът да изпълня историческата си мисия. Убих трима така, както са били извършени убийствата преди седемдесет и осем години,
410
та по време на пресконференцията…
Говореше за убийствата със същата лекота, с която разказваше за плочките на Патасана. Есра го слушаше с призрачно бледо лице и рзтреперано тяло. Ръцете и, преплетени върху плота на масата, се тресяха неудържимо, но тя не ги забелязваше. Най-сетне съумя да събере думите, щуращи се из ума и.
- Как може да си толкова спокоен? - попита с глас, изпълнен с омерзение. - Как дръзваш да се изправиш пред нас и да ни говориш най-невъзмутимо, след като си убил толкова хора?
Тимъти погледна младата жена с благо лице, по което се четеше искрено съжаление.
- Съжалявам за Кемал - каза той. - Не исках да го убивам, но ревността му го погуби. Реши, че се срещам тайно с Елиф, и ме проследи. Видя ме да извършвам третото убийство и ме нападна. Бях принуден да се защитя. Когато умря, го пренесох в пещерата, за да не се провали пресконференцията.
- Проблемът не е само Кемал! - изкрещя Есра. Поколеба се, втренчи се в американеца и додаде тъжно: - За бога, Тимъ-ти, не разбираш ли какво си направил?
Археологът сведе глава, посърнал.
- Не ме ли чу? - попита изненадано. - Длъжен бях. Не можех да скръстя ръце и да чакам хората да повтарят тази ужасна грешка. Не разбираш ли? Трябваше да го направя. - Той поклати разочаровано глава. - Колко жалко! Надявах се ти да ме разбереш най-добре.
- Какво да разбера? - извика Есра. - Как си издебвал хората и си ги избивал? - Обзета от болка и скръб, тя простена: - Какво направи, Тимъти? Какво направи?
- Каквото трябваше - отвърна Тимъти и в очите му просветна предишното упорство. - Дори да не разбираш, постъпих правилно.
Есра се задъхваше, думите засядаха и задръстваха гърлото и. Успя да проговори на пресекулки:
- А мъртвите? Какво са виновни те? С какво е заслужил хаджи Сетар това? А Кемал, а горкият селянин? - Млъкна в
411
опит да намери точните думи, за да изрази изумлението и разочарованието си. - Не разбираш ли? Ти си убиец! - успя да изрече най-сетне.
Тимъти явно се изненада от яростната и реакция, но бързо се съвзе.
- Да, убиец съм - отвърна той с глас, натежал от ирония. -Но убих, за да предотвратя нови убийства.
Съжалението в погледа на Есра се стопи. С рукнали по страните сълзи, без да обръща внимание на шушукането в залата, тя изкрещя, подчертавайки всяка сричка:
- Но въпреки всичко си убиец! Убиец си, Тимъти! И не само убиец. Ти… ти си чудовище… - замълча отново, гневът възпираше думите и. - Ти… ти си подлец, измамил приятелите си, за да постигне своето!
Читать дальше