Журналистите зашушукаха и се спогледаха, питайки се дали са чули правилно. Колегите на Тимъти предположиха, че опитният археолог просто се опитва да привлече вниманието им.
- Добре ме чухте! - повиши глас Тимъти. - Както Омиро-вата „Илиада“, Тората на Мойсей, Новият завет на Исус, Коранът на Мохамед и хилядите страници, написани от стотици философи, плочките на Патасана няма да съумеят да заличат жестокостта в човешките сърца.
Есра не откъсваше очи от него. Любопитството и вече се бе превърнало в недоумение. Колегата и изглеждаше много стран-
402
но. Вените по врата му се бяха издули, чертите му се бяха изострили от възбуда, брадичката му трепереше по-силно, а гласът му звучеше предизвикателно. Не, не познаваше този Тимъти. Разумният, достолепен и тактичен археолог се бе преобразил в сантиментален безумец, обладан от яростна страст. Кренкер и Бернд също го гледаха изумено. Тимъти обаче не обръщаше внимание нито на смаяните си колеги, нито на камерите, заслепяващи очите му.
- Всъщност след като тези книги са били написани - размаха пръст той, - човекът е освирепял още повече. Двайсети век ще се влезе в историята като столетието на жестокостта - с геноцида, извършен от нацистите, с гибелта на стотиците хиляди в Хирошима…
Смутен от думите на американеца, Кренкер написа на лист хартия, който побутна пред него: „Отклоняваш се от темата, върни се към същността на въпроса“. Тимъти прочете бележката и се обърна решително и самоуверено към германския професор:
- Не се отклонявам от темата. Напротив, осветлявам същината и. Патасана не би написал плочките, ако не се надяваше, че човечеството ще се промени. Записал е историята си, за да спрем да се избиваме. Другите велики книги са написани със същата цел. - Впери ненадейно очи в тълпата журналисти в залата и ги попита, сякаш водеха свободен разговор: - Нима хората в повечето държави по света не си прерязват гърлата, не използвта езиковите, религиозните и расовите различия като извинение да завземат земи и пазари? Патасана е написал плочките си преди две хиляди и седемстотин години. През това време хората са разбулили тайните на земята, морето и небето, но не са спрели да се избиват. Ще постигнат ли плочките на Патасана това, което свещените книги, повлияли на милиони, не са успели да постигнат? Кой наивник би го повярвал?
Тълпата зашушука. Неколцина се подсмихнаха.
- Защо тогава ни поканихте тук? - попита една журналистка. - Ако плочките на Патасана са безполезни, както твърдите, защо бихме толкова път?
403
Професор Кренкер отвори уста да отговори, но Тимъти го прекъсна:
- Сега е мой ред да говоря, професоре. После ще споделите мнението си. - Думите му прозвучаха толкова категорично, че възрастният мъж не настоя. Тимъти се обърна към журанлист-ката, задала въпроса: - Няма да съжалявате, че сте дошли тук, млада госпожице. - По лицето му се изписа загадъчно изражение. - Всички ще се върнете в Истанбул с гореща новина, стига да проявите малко търпение. - Още двама журналисти поискаха да зададат въпроси, но американецът ги помоли да почакат и продължи: - Патасана е усещал мрака в човешкото сърце, но не е прозрял същността му. С надеждата бъдещите поколения да се окажат по-добри от неговото, той се е опитал да намери изход, винейки боговете. Патасана е бил интелектуалец и като мнозина наивни интелектуалци е таял илюзията, че написаното от него ще повлияе на хората и ще ги промени. Всъщност обаче е химера да очакваш човекът да стане по-добър благодарение на религията, науката, изкуството или философията. Нито религията, нито изкуството, нито науката притежават власт над човека. Смъртта е единствената сила, способна да му повлияе. - Тимъти замълча отново. Шепотът и смехът в залата бяха стихнали. Всички бяха приковали очи и уши в американеца. - Човекът е най-интелигентното и егоистично животно - извиси се гласът му в малкото помещение. - Първата му грижа е да опази живота си и тя предшества всички други ценности. Така е и винаги е било така. А противоположното на живота е смъртта. Колкото по-необичайна, по-впечатляваща и смайваща е смъртта, толкова по-силно въздейства тя на човека, плаши го и същевременно го вълнува. Да почувстваш смъртта, да застанеш близо до нея, да я докоснеш, да я видиш - няма по-вълнуващо преживяване. Затова „смърт“ е най-могъщата дума във всички световни езици. При споменаването и всички при-тихват от страхопочитание и вълнение, както направихте и вие преди няколко минути. Смъртта ни привлича. Затова, за съжаление, убийството е най-добрият начин да убедим хората да не
Читать дальше