399
обяви пред скупчилите се край него журналисти: „Истинският герой днес е тази млада жена!“ Професорът забеляза отсъствието на Кемал и попита къде е. Последва напрегнато мълчание, нарушено най-сетне от обяснението на Тимъти: Кемал бил болен. Американецът прецени за по-разумно да не съобщава на възрастния археолог какво се е случило в действителност. Не бе в състояние да прецени реакцията му, а не желаеше да рискува да отменят или отложат пресконференцията. След като се почерпиха с освежителни напитки и поговориха около час, археолозите, гостите и журналистите заеха местата си в залата.
Есра, седнала с тримата мъже на подиума, се подразни от светкавиците на фотоапаратите. Налагаше се да присвива очи, за да вижда журналистите пред себе си. Теоман, Мурат и Елиф стояха вдясно от подиума, а радостта по лицата им бе засенчена от скръб. Йоаким и двамата му колеги бяха застанали до вратата.
Професор Кренкер говори пръв. Благодари на журналистите, задето са пропътували толкова километри, за да дойдат тук, описа успешната дейност на Германския археологически институт в Турция през последните седемдесет години, откакто в страната бе създаден един от десетте чуждестранни филиала на института, разположени в значими археологически средища. Разказа за находките, открити при разкопки, спонсорирани от института. Накрая заключи, че откриването на плочките на Патасана е повратен момент в историята на археологията.
Есра говори след него. Изглеждаше малко нервна, гласът и трепереше и отначало произнасяше трудно думите, но така те всъщност звучаха по-искрено и не след дълго журналистите се заразиха от вълнението и. Тя им разказа накратко историята на древния град. Записките и бяха пред нея, но се опитваше да не гледа в листа, за да не се обърка. Описа подробно и разбираемо хетския период, когато бе живял Патасана. Накрая се успокои и започна да гледа журналистите в очите. Тогава забеляза капитана. С униформата си изпъкваше като бинтован палец сред цивилните. „Защо ли е дошъл“, почуди се тя. Сигурно за да
400
спечели отново сърцето и. Тази сутрин я бе ядосал много, ала сега не се сдържа и му се усмихна леко.
Дойде редът на Бернд. Той говори за геополитиката на държавите в региона през седми век преди новата ера. В академичен стил, побутвайки очилата към носа си, запозна слушателите с отношенията между градовете-държави на неохетите, урартците, фригийците и асирийците. Речта му звучеше малко скучновато и на места прекаляваше с подробностите. С помощта на примери осветли връзката между хатите, местни жители на Анадола, и хетите - племе с индоевропейско потекло, както и влиянието на арамейците и семитите в региона.
Тимъти взе думата последен. В академичния дух, наложен от Бернд, обясни, че плочките са написани на акадски преди две хиляди и седемстотин години. Клинописът се е съхранил, понеже плочките са изпечени и следователно по-дълготрайни. Показа първата плочка на журналистите, които насочиха бързо камерите си към нея, за да заснемат важния артефакт. После поде въпроса за значимостта на плочките.
Есра забеляза как американецът извисява глас и думите започват да се леят от устата му хармонично като поема или елегия. В тях се преплитаха гняв, страх, страст, сякаш не Патасана, а самият той е написал плочките, наблюдавал е кръвопролитията отпреди две хиляди и седемстотин години, чувал е писъците на жертвите, усещал е мирисът на кръвта, обливаща каменните улици на хетския град. Гласът му, напомнящ яросните стонове на ранено животно, затрогна всички в залата. Развълнувана, Есра го погледна крадешком. Забеляза, че волевата му брадичка трепери под червеникавата брада, и се запита: „Какво му става на този човек?“.
- Някои археолози навярно ще се опитат да оспорят истината, обявявайки плочките за епоси или за притчи - продължи американецът, - но като техен преводач се кълна, че Патасана ги е написал със светлината на ума и душата си. Опитал се е искрено да опише действителността така, както умът и душата му са я виждали. На първата плочка, която ви показах, той
401
е написал следното: „…бъди сигурен, че не съм написал нито една невярна дума. Неистинните думи съм издълбал в стената на Водната порта във възхвала на цар Пизирис, с тях написах и писмата до фригийския цар Мидас, за да го заблудя; такива думи заплитах и за да уловя в мрежата си урартския цар Руса и да подстрекавам асирийския цар Саргон. Използвах преувеличени, украсени и лъжливи думи, за да насъскам един срещу друг царете с големи имена, но дребни души, които преливат от гордост. Нито една от тези измамни думи не е намерила място в плочките, които ще прочетеш“. Аз му вярвам. Патасана е предтеча на днешните интелектуалци. Този дворцов писар, преживял по най-жесток начин изпитанията и злочестините на своето време, е успял да прозре какво се крие зад маската на царя и е споделил опита си със следващите поколения, та кръвопролитията, масовите убийства и тиранията, на които е станал очевидец, да не се повтарят в бъдеще. Направил го е, съдейки строго себе си и предизвиквайки боговете. Патасана е един от първите автори, съзрели чудовището, вселило се в хората. Плочките му са изпълнени с предупреждения срещу самите нас. Те са изключително важна археологическа находка. Значими са обаче не само за археологията, а и за историята, социологията, политиката, етиката. Накратко, за човечеството като цяло - Тимъти замълча и огледа слушателите с искрящи кадифеночерни очи. -Значима е - повтори той, разперил широко ръце с обърнати длани, - но за жалост, няма да ни помогне.
Читать дальше