Ахмед Юмит - Патасана

- Ако мислиш за доброто на всички, си длъжна да прекратиш разкопките - настоя Теоман. - Така е редно.

Намирахе се на няколко крачки от входа на хотела, където ги чакаха Йоаким и двамата му колеги. Есра се възползва от възможността да избяга от въпросите на Теоман.

- Ще говорим след пресконференцията - отсече тя и тръгна към вратата.

С червената си коса Йоаким изпъкваше сред малобройната групичка пред входа.

- Не успя ли да се наспиш снощи? - попита я той на английски със силен акцент, забелязал зачервените и, подпухнали от сълзите очи.

- Работих до късно - отвърна уклончиво Есра.

- Сбъркала си. Не биваше да помрачаваш красотата си в ден като този.

Бръщолевенето на Йоаким и дойде до гуша и тя смени темата:

- Пристигнаха ли журналистите?

- Още не. Рано е. Самолетът им сигурно тъкмо е излетял.

397

За да се спасят от сухата сутрешна жега, се гмурнаха в прохладата на хотела. Под любопитните погледи на персонала минаха край огромните пластмасови цветя, прекосиха червения килим и се спуснаха по стълбите към конферент-ната зала - уютно помещение с изглед към река Алебен, по чиито брегове се редяха чинари. Дългият, тесен подиум, където щяха да седят ораторите, се намираше до прозореца. Петдесетина столове, подредени край масите, очакваха журналистите да пристигнат. Върху подиума на заседателната маса имаше четири картонени табелки с имената и титлите на ораторите, изписани с големи букви. Табелката с името на Есра беше втората отдясно. От едната и страна щеше да седи професор Кренкер, от другата - Тимъти, а до стената - Бернд, в най-отдалечения край на подиума. „Дано да не си изпусна нервите и да не се разплача, докато говоря“, помисли си Есра, докато наблюдаваше как техниците проверяват за последен път микрофона. Всъщност сега се чувстваше по-добре; безмилостният възел, надигнал се от дълбините на гърдите и и заседнал в гърлото и, бе изчезнал. Поуспокои се и при вида на Теоман и Мурат, които пъргаво нареждаха големите пликове с обяснителните бележки и снимките на Елиф върху всеки стол. Стиснал листовете с речта си, Бернд стоеше до входа на залата и питаше нещо Йоаким. Явно бе забравил напълно и убития Кемал, и сутрешната разпра. Как бе възможно да изглежда толкова спокоен след такъв неприятен разговор? Поведението му и се стори още по-подозрително. Тимъти се взираше през прозореца към старите чинари. Сърцето и се изпълни с топлота и доверие към него. Тръгна механично към прозореца, но зърна Елиф и се закова на място. Младата жена седеше на стол в дъното на залата, подпряла умислено брадичка. За няколко часа жизнерадостното момиче се бе преобразило в олицетворение на скръбта. На Есра и домъчня за нея. Вместо при Тимъти отиде при Елиф.

- Ела - протегна и ръка тя.

- Къде? - попита младата жена с изопнато от болка лице.

398

- Хайде! - настоя Есра, сграбчи я за ръката и буквално я повлече навън.

Попита охранителя до вратата къде е тоалетната. Той и посочи далечния край на коридора. Влязоха в безлюдното помещение. Есра обгърна лицето на Елиф с длани и я погледна нежно.

- Сега ще те направим най-красивата фотографка на света. Видят ли те, журналистите ще забравят за плочките на Патасана.

Зелените очи на Елиф се насълзиха.

- Той умря заради мен - отрони тя. - Ако не го бях напуснала, щеше да е жив.

- Не - Есра избърса сълзите от лицето и. - Не умря заради

теб.

- Виждам го как ме гледа с омраза. Как ме наблюдава неодобрително изпод вежди…

- Не си виновна за случилото се.

- Но той ме обвиняваше. Умря, защото ми беше ядосан. Ще го сънувам. Никога няма да ме остави на мира.

- Всичко ще се оправи, Елиф. Ще отмине. Той не би искал да те сполети нищо лошо. И ти не си искала да му се случи нищо лошо.

- Ако знаех какво ще стане, нямаше да скъсам с него.

- Знам - кимна Есра.

Прегърна Елиф, за да скрие собствените си сълзи. Успокоявайки младата жена, всъщност се опитваше да утеши себе си и да разсее страховете, съмненията и тревогите си.

Когато двайсет и петимата журналисти пристигнаха в хотела, всичко бе готово. Есра гримира Елиф и макар да не успя да я превърне в най-красивата фотографка на света, все пак посмекчи горчивото и изражение и и придаде вид на изтънчена млада жена. Брадатият, усмихнат президент на истанбулския филиал на Германския археологически институт професор Кренкер пристигна в хотела заедно с журналистите и поздрави членовете на екипа един по един. Обсипа с похвали Есра, без да обръща внимание на завистливите погледи на Бернд. Дори