Ахмед Юмит - Патасана

Тимъти въдъхна облекчено и заговори на колегите си:

- С разрешението на ръководителя на разкопките ще ви предложа да забравим неприятния разговор, докато пресконференцията приключи. Да се престорим, че не сме си разменяли обвинения и обиди. Да си представим, че капитанът не е идвал тук тази сутрин и сме си все същите въодушевени учени, готови да скочат в колите и да оповестят откритията си…

- Съгласен съм да забравя всичко. - Бернд изгледа над рамката на очилата си другите от екипа. - Няма да позволя някакво спречкване да помрачи важен ден като днешния.

- Аз няма да забравя нищо - заяви Есра, която продължаваше да се тресе от гняв. - Но приемам предложението да изчакаме пресконферецията да свърши. - Обърна се към Бернд и добави: - Кемал не е убиец, сигурна съм. И истинският убиец трябва да е наясно, че ще го разкрия, дори това да ми коства живота.

Бернд прие мълчаливо предизвикателството. Двамата с Тимъти тръгнаха към джипа. Другите ги последваха. Предстоеше им да представят пред света паметното си открития, но сърцата им бяха натежали от мрачни предчувствия.

391

Двайсет и седма плочка

Цар Пизирис, Съветът на благородниците, народът, робите, всички в града се тревожеха, но никой, включително и аз, не успя да предвиди мащабите на бедствието, което щеше да ни сполети. Когато войската на Саргон се появи пред портите на града, предположихме, че асирийската армия идва за провизии. Нито цар Пизирис, нито благородниците, нито обикновените хора не подозираха какво предстои. Всички, спасили се от Тиглатпилесер с цената на живота на татко Арарас, приеха спокойно появата на асирийския цар. Само аз изпитвах дълбоко вълнение и радост. Денят на разплатата бе настъпил. Наблюдавах Пизирис: стоеше в ъгъла в абсолютно неведение какво го чака, готов да угодничи на Саргон като овца, сподиряща пастира. При вида му ме обзе неописуемо доволство. В този момент за пръв път разбрах как се чувстват боговете, които държат в ръцете си съдбата на човечеството. Аз бях подготвил горчивия край на Пизирис, аз бях предопределил съдбата му. Той обаче, надебелял от дългите години мир, раздаваше заповеди и се суетеше, очаквайки да посрещне гостите. Колеха говеда, овце, свине, изваждаха от избите най-изтънчените вина и печаха бял хляб от най-пречистена пшеница.

Най-сетне часът удари. Бойните колесници на Саргон стигнаха стените на града и нахлуха в него, сякаш им е дом. Всички членове на Съвета и най-вече царят и царицата бяха облекли най-красивите си празничин дрехи. Саргон, широкоплещест и смугъл, влезе в двореца. Пизирис и царицата тръгнаха да го посрещнат. Ала щом видяха войниците, нахълтващи в замъка след Саргон като шайка разбойници, двамата се стъписаха и изненадаха. Царицата се разплака. Все пак Пизирис бързо си възвърна самообладанието и с ловкост, която би посрамила дори най-опитния дворцов лакей, се усмихна широко и се поклони дълбоко пред асирийския цар - „Могъщи царю, храбри владетелю Саргон, за нас е огромна чест да ви приветстваме в двореца“. Саргон не му обърна внимание. Погледна към при-

392

дворните, застанали зад Пизирис, и попита - „Кой е писарят Патасана?“ Всички замряха. Очите на Пизирис се впиха в мен с уплаха и ненавист, лицето му замръзна от ужас. Благородниците и дворцовите стражи впериха погледи в мен. Аз обаче не се смутих. Най-сетне щях да се насладя на отмъщението, което тайно жадувах години наред. „Аз съм Патасана, велики господарю“ - отвърнах и пристъпих крачка напред. Саргон дойде при мен и постави длан върху рамото ми. „Ти си Патасана значи… Благодаря ти за сторената услуга. Ще бъдещ възнаграден за делата си.“ После асирийският цар се обърна към Пизирис - „А ти ще бъдеш наказан за делата си“. Пизирис ме погледна изумен, после погледна Саргон и се хвърли ужасено в нозете му, просейки милост като жалък роб. В ума ми изплува гордото лице на баща ми Арарас, запазил достойнството си дори изправен пред смъртта. Представих си смелата Ашмуникал и тялото и, разбито върху скалите, и омразата ми към Пизирис отново се надигна у мен.

Саргон остана глух за молитвите на Пизирис; даже не се обърна към него, когато войниците му го повлякоха към дворцовата градина, за да отсекат грозната глава, увенчаваща дебелото му тяло. Щом изведоха Пизирис от залата, Саргон измери с поглед ужасените придворни, застанали пред него.

„Отведете царицата и наложниците от харема и обезглавете другите“ - нареди той на войниците си.

Войниците измъкнаха мечовете си и се нахвърлиха върху придворните. Гледах как хората, с които бях работил всеки ден, се разбягват с писъци. Не го очаквах. Мислех, че Саргон ще накаже само царя, както беше сторил в Табал, но той явно бе решил да изтрие хетите от лицето на земята и да превърне града ни в асирийска крепост. Докато приятелите и сънародниците ми се бореха за живота си, аз се хвърлих в краката на Саргон с вик: „Умолявам те, велики царю, всички те са невинни!“ В очите на Саргон блестеше лудост. Приличаше на хищник, опиянен от миризмата на кръв. Погледна ме с тези очи и каза „Не бой се. Ще пощадя теб и семейството ти“. Молитвите ми бяха