Ахмед Юмит - Патасана

- Кемал?

- Да - кимна капитанът. - За съжаление, намерихме Кемал мъртъв в пещерата.

- Божичко! Кемал! Не! - простена Есра.

Разтрепери се като листо и сълзи рукнаха от очите и. В същия момент Елиф изпищя:

- Не е вярно!

Есра забрави скръбта си и прегърна Елиф. И двете плачеха. Мъжете около масата гледаха капитана ужасено и стъписано. Тримата убити досега не бяха от екипа. Този път жертвата бе един от тях.

- Защо? - възкликна гневно Теоман, стиснал ръце в юмруци. - Защо са убили Кемал?

- Как защо? Защото е станал свидетел на някое от убийствата. Престъпникът е убил Кемал, защото се е страхувал да не го издаде - обясни Мурат.

383

Тимъти и Халаф мълчаха. Обронили тъжно глави, осъзнаваха мъчително истината.

Бернд погледна капитана и сподели своята версия:

- Някой се опитва да спре разкопките. Убиха трима, за да ни сплашат, но се провалиха, затова погубиха и един от нас. Защо иначе ще го убиват точно в деня преди пресконференцията?

- Опасявам се, че ситуацията е малко по-сложна - прокашля се капитанът. Изглеждаше притеснен, сякаш още не бе стигнал до същината на въпроса. Погледна разплаканата Есра. - Успокойте се, за да ви обясня какво мисля.

Говореше високо, за да го чуе Есра, но му отговори Бернд:

- По-късно ще те изслушаме и ще ти помогнем, сега трябва да се подготвим за пресконференцията.

Познатата студенина бе изместила стъписването в стома-неносините очи на Бернд. Всички притихнаха колебливо, само Есра наруши мълчанието.

- Не! - извика тя и се отдръпна от Елиф. Продължи, а сълзите се стичаха по страните и: - Да върви по дяволите пресконференцията! Няма да мръдна оттук, докато не разбера какво се е случило с Кемал!

Зачервените и очи проблеснаха упорито в приглушената светлина на утрото.

- Но… - понечи да възрази Бернд.

- Никакво „но“ - сряза го Есра. - Няма да стъпя на пресконференцията, докато не разбера какво е станало с Кемал.

- Аз обаче ще отида - заинтаи се Бернд, сбърчил русоля-вите си вежди.

- Ти също няма да отидеш! - отсече Есра. - Ще останеш тук и ще изслушаш капитана.

- Защо?

- Защо ли? - кресна Есра. - Защото четирима души, които познаваме, са убити. Възможно е убиецът да е сред нас.

Думите и стъписаха и уплашиха всички. Бернд отново се окопити пръв:

- Искаш да кажеш, че убиецът е някой от нас?

384

- Твърдя, че е възможно. Досега търсихме убиеца извън обкръжението ни. Но не е изключено той да е сред нас.

При тези думи тя взе салфетка от масата и си избърса сълзите. Докато изтриваше чипия си нос, Теоман се обади:

- Добре ли си, Есра?

Не можеше да си представи, че Есра ги обвинява в убийство.

- Не съм! - изкрещя тя. - Тъжна съм, ядосана съм и ме глождят подозрения. Притеснена съм и съм уплашена. Но съм с всичкия си. И няма да позволя на никого да тръгне, докато не изслушаме капитана.

- Чуйте тогава - подхвана капитанът, преди някой да възрази. - Ситуацията е сложна. Нищо чудно да ви объркам още повече и да се усъмните дали не съм полудял. - Той замълча и се обърна към Есра. - Особено ти. Но искам да разбера какво мислите, за да проведа ефективно разследване.

Есра се почуди защо гласът му звучи толкова несигурно. Какво се опитваше да им каже? Не се наложи да чака дълго, за да разбере.

- Снощи, след като си тръгнах оттук, отидох в пещерата, където ловците бяха открили тялото - продължи капитанът. -Пещерата е малка, издълбана на брега от водите на Ефрат. Намира се на около три километра оттук. Пред входа и има огромен камък, който я скрива добре. Затова ловците не са успели да я открият досега. Кучетата им обаче надушили кръвта и ги насочили натам. Влезли и видели мъртвеца, проснат на земята. В пещерата имало и оборудване, затова си помислили, че там са се укривали терористи. Когато отидох, включих фенера и най-напред огледах тялото. Първо облеклото привлече вниманието ми. Сетих се, че ми е познато отнякъде. Отначало обаче, сигурно от напрежението, не ми хрумна, че дрехите са на Ке-мал. Представете си стъписването ми, когато обърнах тялото и видях лицето му. Главата му беше окървавена, на дясното му слепоочие имаше дълбока рана, широка около два и половина сантиметра, но по земята нямаше много кръв. Щом се съвзех

385

от първоначалния шок, огледах пещерата. Открих окърваве-ни дрехи, ботуши, два войнишки ножа, остра брадвичка, шест чифта тънки ръкавици, три фенера с различна големина, две бутилки с паралитичен спрей, деветмилиметров пистолет „Бе-рета“, аптечка за първа помощ и монашеско расо…