Ахмед Юмит - Патасана

380

Това бе главното, нали? Ала вместо да се радва на постиженията си, тя се вторачваше в неразрешени убийства и вероятни заподозрени като прохождащ детектив. Спомни си отново как баща и я насърчаваше да мисли „правилно“. Наистина бе крайно време да усмири ума си. Изчезването на Кемал я разтревожи, вярно, а и убиецът все още не бе разкрит, но сега трябваше да съсредоточи вниманието си върху пресконференцията и само върху нея. Преминеше ли успешно този тест, пак ще се върне към размишленията си кой е извършил убийствата. Доволна от решението си, Есра затвори очи и след няколко минути заспа -незнайно дали благодарение на силната си воля или на изтощението. Събуди се с чувството, че сънят е отмил всички грижи, измъчвали я предния ден. Стана, взе си душ и се облече. Вчеса криво-ляво къдравата си буйна коса. Погледна се в огледалото и се опита да си представи как ще изглежда на пресконференцията. Остана доволна от видяното и излезе от стаята.

Другите от екипа, вече насядали край масата за закуска, също бяха в приповдигнато настроение. За пръв път нямаше успали се, закъснели и сънливи. По напрегнатите им лица се четеше затрогваща гордост от успеха. Изгладени панталони и ризи бяха изместили прокъсаните джинси, лекьосаните анцузи и избелелите от слънцето тениски.

С изключение на няколко лошо проявени снимки, приготовленията бяха привършили безупречно. Бяха готови да се изправят срещу армията от журналисти.

Виждайки ги как се вълнуват като деца, наконтени за празничен ден, Халаф се въодушеви и попита:

- Може ли да дойда и аз на пресконференцията?

- Не, за съжаление - охлади ентусиазма му Есра. - Някой трябва да остане тук. Журналистите ще ни посетят. Всички са разтребили стаите си, но няма да е зле да ги огледаш още веднъж, след като тръгнем.

Халаф не настоя. Беше служил в армията и разбираше колко е важна дисциплината. Той също бе член на екипа. Щом се налагаше да остане, щеше да остане.

381

Тази сутрин от хладната разсъдливост на Бернд нямаше и следа. Той приключи със закуската пръв и току напомняше на другите, че не бива да закъсняват.

- Успокой се, Бернд - порица го Теоман, който искаше да си похапне с удоволствие. - Пет часът е.

- Чака ни дълъг път, а и в Антеп имаме работа - отвърна германецът.

- Няма да закъснеем, не бой се.

Тимъти обаче, видимо неспокоен тази сутрин, също при-пираше и побърза да подкрепи Бернд:

- Колкото по-рано тръгнем, толкова по-добре. Поназнай-вам нещичко за пресконференциите и, повярвайте ми, винаги изниква някаква спънка.

Последната дума бе на Есра.

- Съгласна съм с Бернд. Не бива да товарим Йоаким с всичко.

Притиснат от две страни, Теоман задъвка по-бързо с недоволно изражение. Есра наблюдаваше усмихнато как лакомият и колега поглъща надве-натри залъците и съжали, задето го е пришпорила. Може би трябваше да станат по-рано. Но и тогава мислите им щяха да бъдат заети с пресконференцията. Щяха да се успокоят едва след като влязат в залата и се изправят пред журналистите. Най-добре бе да потеглят по-бързо. Ала точно когато ставаха от масата, джипът на Ешфер изплува от сивотата на утрото и спря на няколко метра от тях. Всички се обърнаха към него.

- Капитанът явно е объркал закуската с вечеря - пошегува се Теоман, но никой не се засмя.

Чакаха напрегнато, предусетили, че капитанът носи лоши новини.

- Сигурно е решил да дойде с нас - наруши мълчанието Теоман. - Сближихме се напоследък. Той стана буквално член на екипа.

Есра не обърна внимание на пиперливите му думи, насочени донякъде към нея. Вперила поглед в джипа, видя как Ешреф слиза и тръгва към тях.

382

В същия момент Халаф изрази гласно мислите им.

- Не е на добро капитанът да идва толкова рано. Дано да не се е случило нещо лошо.

Есра забеляза, че Ешреф върви бавно, с отпуснати рамене, както в петък, когато дойде да им съобщи за убийството на хаджи Сетар. Беше се случило нещо лошо. Забеляза колко мрачно е лицето му и как извръща уморените си очи и промърмори:

- Случило се е нещо ужасно.

Оказа се права. Капитанът не ги поздрави - никакво „здрасти“, никакво „добро утро“. Няколко секунди постоя мълчаливо до масата с гузно изражение, сякаш той бе виновен за лошата новина, която им носеше. Вперените им погледи го смутиха още повече и той съвсем онемя. Най-сетне вдигна глава, срещна очите на Есра и изрече на един дъх:

- Тялото в пещерата не беше на терорист. Ловците са сгрешили.

Никой освен нея не разбира за какво говори. Само Есра се досещаше какво се кани да им каже, но дори тя се опитваше да се убеди, че е сбъркала. Зачака го да продължи, но той мълчеше. Накрая не изтърпя неизвестността и отрони: