Ахмед Юмит - Патасана

Ястието със странно име наистина се оказа вкусно. Не само чревоугодникът Теоман, но и Елиф, която не бе на „ти“ с храната, поиска от Халаф рецептата за шивейдаз. Готвачът от Барак веднага им заобяснява охотно:

- Слагате месото и нахутът да се сварят. Добавяте лука и чесъна, нарязани на парчета колкото нокътя на палеца. В друг съд разбърквате цедено мляко с едно яйце и го слагате да заври. После го прибавяте към месото и нахута и ги смесвате. Накрая подправяте с джоджен, хаспир и черен пипер и сервирате.

Теоман, който го слушаше много съсредоточено, се обади пръв:

- А какво е хаспир, братле?

- Червената подправка най-отгоре. Дава вкус на ястието и сила на тялото.

Докато пиеха чая, обсъдиха за последно подготовката за пресконференцията. Текстът на турски и английски, който щяха да раздадат на журналистите, беше готов. Тимъти и Бернд бяха написали изказванията си, а Елиф бе проявила снимките. Теоман бе обобщил съдържанието на плочките и бе принтирал две копия. Очевидно всичко беше наред. Есра си пое облекчено дъх. Кошмарната тревога, налегнала я, когато Кемал изчезна, явно отшумяваше. Погледна мило колегите си.

- В такъв случай заслужаваме да си отспим добре тази нощ - заключи изморено, но ведро тя. - Не забравяйте: утре ще ставаме рано.

Въпреки предупреждението никой не си легна. Нищейки кулинарни теми, Теоман помогна на Халаф да разтреби масата. Бернд прочете още веднъж изказването си за пресконфе-

373

ренцията, не остана доволен от заключението и го пренаписа два пъти. Тимъти и Мурат отидоха да се разходят край реката, вглъбени в дискусия за човешките жертвоприношения, извършвани от ацтеките. А Елиф повика Есра в стаята си, за да и помогне да си избере дрехи за утрешния ден. Младата жена се оказа толкова придирчива, че Есра остана нейна заложничка, докато Халаф не дойде да и съобщи, че капитанът я чака в беседката.

Капитанът? Есра си погледна часовника - беше единайсет. Несъмнено нещо важно го бе довело тук толкова късно. Излетя навън, без да отговори на въпроса на Елиф: „Според теб кремавата блуза подходяща ли е?“

Капитанът седеше сам в беседката, а джипът, който го бе докарал, чакаше на пътя с включени фарове. Ешреф изглеждаше напрегнат, но опита да и се усмихне:

- Добър вечер.

- Какво те води насам? - попита Есра. - Не е нещо лошо, надявам се.

- Нищо страшно - отвърна той, но впери очи в земята. -Някакви ловци се натъкнали на изоставено скривалище. Вътре имало мъртъв терорист. Натам сме тръгнали, но понеже училището ни е на път, реших да се отбия.

- Не е нещо опасно, нали?

- Съмнявам се. Сигурно е скривалището на Махмут и шайката му. Отсядали са там, когато не са в селото.

- А мъртвият терорист?

- Навярно е бил ранен в престрелката миналата седмица и е избягал, но е успял да стигне само до скривалището и е умрял там.

Капитанът явно не бе дошъл да и съобщи само това. Изглеждаше смутен и напрегнат, отбягваше погледа и… Внезапно Есра разбра.

- Какво стана с Абид ходжа? - присви очи тя.

- Невинен е - капитанът изрече двете думи като скороговорка.

374

„Крие нещо от мен“, помисли си Есра.

- Невинен е - повтори капитанът, този път по-бавно. Погледна я смутено и обясни: - Бил е другаде, когато е извършено убийството. Има свидетели.

- За последното убийство ли говориш?

- Да.

- А когато е убит Решат ага?

- Виж, Есра. Абид ходжа е невинен. Разпитах свидетелите. Нямаме никакви доказателства срещу него.

- Защо тогава разпита и него?

- За да се уверя.

- Той ти заяви „невинен съм“ и ти прие, така ли?

- Не е толкова просто. Щом ти казвам, че е невинен, значи е невинен. Повярвай ми.

Есра погледна ядно Ешреф. Беше сигурна, че крие нещо, но не допускаше да е способен да прикрива убиец.

- Не го защитаваш, нали? - попита предизвикателно тя.

- Какво искаш да кажеш?

Есра забеляза гнева, разгорял се в очите на Ешреф, и се успокои. Не, капитанът не прикриваше Абид ходжа.

- Криеш нещо от мен - отвърна тя с поомекнал глас. - Затова съм подозрителна.

Беше права. Криеше от нея факта, че Абид ходжа работи за разузнаването. Бяха видели ходжата в селото на сестра му в нощта на убийството на Решат ага. Затова капитанът го извика на разпит в управлението. Поиска да узнае къде е бил, когато са убили Решат ага.

„У дома - отговори Абид ходжа. - Върнах се късно от селото.“ Ходжата живееше сам, нямаше кой да потвърди думите му. „А къде беше вчера?“, настоя капитанът. Бил в Антеп, на гости у приятел. Капитанът се заинтересува от името и адреса на приятеля. Абид ходжа се поколеба и капитанът го предупреди: „Не забравяй, че си заподозрян в три убийства.“ Думата „убийство“ очевидно притесни Абид ходжа и той помоли да се обади по телефона, но капитанът не му позволи. „Не ми ли