Ахмед Юмит - Патасана

Докато слушаше Тимъти, Есра си спомни историята, разказана и от Ешреф. Помисли си как новините за въоръжени сблъсъци са се превърнали в банална част от ежедневието им. Представи си разкъсаните тела на млади кюрди върху планинските скали, ковчезите на войниците, покрити със знамена, сълзите и стоновете на близките им, изпращащи ги в отвъдното. Разбираше Тимъти и споделяше чувствата му, защото същата болка свиваше и нейното сърце. Ала вътрешният и глас възропта, че способен мъж като него изпитва такова омерзения към археологията и се е отчуждил от професията си.

- Имаш право, но трябва да изпълняваме дълга си. - Усети колко нерешително прозвуча гласът и и все пак продължи: -Поне ще покажем на хората истината…

- Дори да открием хиляди документи като плочките на Патасана, усилията ни ще отидат нахалост. Човекът е глупаво създание.

- Какво да правим тогава?! - възкликна Есра, смутена от песимизма на колегата си, който досега винаги я бе подкрепял и обнадеждавал. - Да бездействаме, защото човекът е жесток убиец по природа?

370

- Ще правим каквото е необходимо, разбира се - отвърна Тимъти.

Понечи да продължи, но го прекъсна Теоман, втурнал се към тях с мобилния телефон на Есра в ръка.

- Звънят ти от музея в Антеп - извика той.

Есра грабна развълнувано телефона. Очакваше да е Рю-стем. Най-сетне щеше да разбере къде е Кемал. Чу обаче познатия глас на секретарката. Обадила се на Рюстем и му предала желанието на Есра да разговаря с него. Рюстем обяснил, че мобилният му телефон не е наред. Щял да говори с нея на пресконференцията.

- Онзи глупак сигурно е с Рюстем - заключи Теоман. -Иначе Рюстем откъде ще знае за пресконференцията? Не сме го информирали.

- Прав си - кимна обнадеждено Есра. - Забравихме да му съобщим. Сигурно е научил от Кемал. Явно „негово величество“ е решил да ни озари с присъствието си едва утре сутринта. Тогава ще си получи заслуженото и никаква пресконференция няма да ме спре!

Разговорът им не разведри мрачното настроение на Тимъ-ти. Седеше мълчаливо с наведена глава. Подочул, че става въпрос за Кемал, Халаф остави лука и чесъна и дойде при тях.

- Няма нищо ново - задоволи любопитството му Есра. -Просто обмисляме възможностите.

- Надявам се да се върне жив и здрав - отвърна Халаф.

- И аз.

Халаф продължи да стои пред нея. Есра се поинтересува:

- Да ме питаш нещо ли искаш?

- Не аз, ти трябва да ме попиташ - усмихна се свенливо Халаф.

- Така ли? И какво да те попитам?

- Какво ще готвя за вечеря… Обикновено ме питаш на обяд.

Есра се засмя.

- Бог да те благослови, Халаф, помислих си, че е нещо важно!

371

- Това не е ли важно? - намеси се Теоман. - Има ли нещо по-важно на света от храната?

- Добре де, добре… Какво ще вечеряме днес?

- Шивейдиз - отговори Халаф.

Есра и Теоман за пръв път чуваха за такова нещо. Спогледаха се и в един глас попитаха:

- Какво е това?

- Много вкусно ястие.

Есра изгледа подозрително готвача.

- Попитайте Тим - настоя той, обиден от скептицизма и. -Той знае колко е вкусно!

- Какво? - пробуди се от унеса си Тимъти.

- Шивейдиз - повтори Халаф.

Американецът се постара да се усмихне.

- Великолепно ястие. Уникално…

Изражението на Халаф казваше: „Видяхте ли!“

- Добре, дано да ни хареса - успокои се Есра. - О, и сготви малко повече, капитанът може да дойде на вечеря.

- Ти си велик човек, Халаф - ухили се лукаво Теоман. -Вкуси ли някой храната ти, никога не я забравя. Капитанът беше тук вчера, но и днес няма да устои на изкушението.

Есра схвана закачката на приятеля се, но не му обърна внимание.

- След разкопките ще отворя ресторант в града - обяви Ха-лаф, преди да се запъти към кухнята.

- Добра идея. Наречи го „Хетски ресторант“. А първият клиент вече ти е осигурен - капитан Ешреф.

Теоман се увлече. Време бе някой да го плесне по врата и да му покаже къде му е мястото. „Дано да не пуска дебелашките си шегички и довечера пред Ешреф“, помисли си Есра. Не му се отдаде такава възможност. Капитанът се обади час преди вечерята и се извини, че няма да дойде. По тона му личеше колко е развълнуван. Не можел да говори по телефона, но извикали Абид ходжа за разпит в управлението. Лично щял да разговаря с него.

372

Есра остана доволна от новината за предстоящия разпит на Абид ходжа. Изрази съжаление, че няма да се видят, но всъщност се зарадва. Първо, защото напоследък се срещаха прекалено често и подклаждаха любопитството на другите от екипа, и второ, понеже се страхуваше да не се повтори спорът за арменците. Вярно, Бернд не бе подхващал темата цял ден, но как да му има доверие?