Ахмед Юмит - Патасана

Абид ходжа ходеше с наведена глава, сякаш се страхуваше очите да не издадат тайната му. Ако не се притесняваше да не създаде неприятности, Есра би го заговорила, за да го огледа отблизо и да се опита да измъкне някаква информация. Но си

362

даваше сметка в какво неловко положение щеше да постави капитана. Сподирен от безпомощния и поглед Абид ходжа се скри в джамията, а тя седна в джипа. Поведението му само затвъ-рди убеждението и, че той е убиецът. Вярваше в езика тялото. Защо иначе ходжата би ходил забил очи в земята. Именно това според нея издава чувствата, слабостите и лъжите, които хората се стремят да прикриват. Спомни си лукавия му поглед при първата им среща. Да, този път бе сигурна: ходжата е извършил убийствата. Неспособен да понесе бремето на злодеянията си, той крачеше прегърбен и криеше лицето си. И все пак един въпрос оставаше неизяснен. Разбираше как е убил хаджи Сетар, но как е успял да се справи с як мъж като Решат ага? Клетникът, обесен снощи, сигурно е бил сварен съвсем неподготвен; опитал се е да се защити и дори е наранил нападателя, ала не се е спасил. Сигурно е зашеметявал жертвите си, преди да ги умъртви. И никой не се е усъмнил, защото е ходжа. Явно не се е затруднявал да се промъкне и да ги нападне изневиделица. Кой би си представил ходжата като убиец?

Върнаха се в училището. В беседката се бяха струпали хора. Тя предположи, че Кемал се е върнал. Дори не дочака Мурат да паркира и скочи радостно от джипа. Радостта и обаче се оказа напразна. Кемал го нямаше. Първо позна Йоаким от истанбулския отдел на Германския археологически институт, а после си спомни, че е виждала и другите двама германци, които разговаряха с Бернд. Значи това бе екипът, пристигнал вчера от Истанбул. Щом я забеляза, Йоаким се изправи с усмивка.

- Фрау Есра, как сте?

Есра се усмихна насила.

- Добре, благодаря. А вие?

Ръкува се с тримата гости и ги поздрави с добре дошли. Тимъти, Теоман и Елиф ги нямаше. „Сигурно работят в стаите си - помисли си тя. - Не ни е време за гости, затрупани сме с работа.“

- Поздравления! - заговори Йоаким на английски с акцент, но по-лесно разбираем от лошия му турски. - Постигнали сте

363

нещо наистина необикновено. Да откриете такава находка на място, проучвано от дълги години, е направо чудо! Археологическите среди проявяват жив интерес към работата ви. От цял свят ни заливат с имейли. Дузина учени от Америка, Англия и Германия пожелаха да дойдат в Турция, само и само да видят плочките на място.

Есра се постара да отговори възможно най-любезно:

- Постижението принадлежи на всички ни, а вашият принос е значителен. И като стана дума за това, как върви подготовката в Антеп?

Йоаким следеше напрегнато бързия английски на Есра.

- Всичко е готово - отвърна той. - Вчера възникна малък проблем, но благодарение на Тим и Бернд го отстранихме. Преди час говорих с хер Кренкер. В Истанбул също са готови. Утре пристигат.

- И ние сме готови - намеси се нетърпеливо Бернд. После се обърна към Есра и добави: - Ще заведа гостите ни на разкопките. Добре ще е да ги видят преди журналистите.

- Чудесна идея - отвърна Есра, без да отклонява поглед от Йоаким. - Ще останете да вечеряте с нас, нали?

- За жалост, трябва да се върнем в хотела. Редно е да сме на разположение на журналистите от Анкара.

Вътрешно Есра се зарадва на новината, ала все пак настоя:

- О, хайде, може да закъснеете малко!

В очите на Йоаким просветна известно високомерие, понеже настойчивата покана му се стори твърде ориенталска.

- Благодаря, но няма как - поклати глава той.

Есра си придаде разочаровано и същевременно примирено изражение. Помоли учтиво да я извинят, за да отиде да подреди фотокопията. Всички мъже станаха на крака да се сбогуват с уговорката, че на другия ден ще се видят в хотела.

Есра тръгна по училищния коридор. Вратата към стаята на Тим бе отворена. Понечи да влезе, но щом зърна Неверницата Надиде и внучката и, отстъпи назад. Нямаше време за любезни

364

разговори. Запъти се към стаята с компютрите. Теоман седеше пред компютъра, както го бе оставила.

- Някаква вест от Кемал? - попита тя от прага.

Очите на Теоман бяха зачервени от взирането в монитора.

- Не - примижа той. - Не се е обаждал. Свърза ли се с Рюстем?

- Не.

Есра сложи папката, която носеше, върху чина, извади телефона си и започна да набира. Същият резултат: „Номерът не отговаря“.

- Няма ли телефон в археологическия комплекс? - промърмори Теоман.