Ахмед Юмит - Патасана

- Човекът, с когото говорих, не знаеше. - Есра погледна към компютърния екран. Видя, че Теоман пише нещо за плочките на Патасана, и го попита: - Какво правиш?

- Тим преведе колофоните на гърба на плочките. С други думи, обобщението на съдържанието им е готово. Печатам го, за да го имаме и на хартия. Не е изключено да ни потрябва за пресконференцията.

- Досетлив е. Ще ни питат, естествено, за съдържанието на плочките. - Тръгна към вратата. - Ще взема душ. Лепна от пот. -След няколко крачки се върна и подаде мобилния си телефон на Теоман. - Оставям ти го, в случай че Кемал се обади.

Няколко минути Есра се наслаждава на обливащата я студена вода. Капките падаха върху челото и и буквално отмиваха разяждащите я мисли. Постепенно я изпълваше дълбоко умиротворение. Излезе изпод душа и дрямката я налегна почти веднага. Забърза към стаята си, за да избегне нежелана среща. Извади късмет и успя да се шмугне вътре, без да се натъкне на Халаф или Тимъти. Легна и спа около час. Събуди се отново обляна в пот. Стана и излезе от стаята.

Тимъти седеше в беседката; пред кухнята Халаф белеше лук и чесън за вечерята. Есра седна до Тимъти.

- Здрасти, заминаха ли си гостите ти?

- Изпратих ги, да - кимна Тимъти.

365

- Не изглеждаш в добро настроение.

- За съжаление, не зарадвах старицата с добри новини.

По лицето на Тимъти бе изписано дълбоко отчаяние. Ако

не го познаваше, Есра би помислила, че е плакал.

- Успя ли да научиш нещо за брат и?

Тимъти въздъхна.

- Да. Както споменах, мой студент живее в Ню Йорк. Изпратих му имейл с адреса на подателя и го помолих да поразпита за този Дикран Папазян. Вчера получих отговор.

- Толкова бързо?

- Просто късмет. В момента студентът ми бил свободен и още същия ден отишъл да провери. Сградата още съществувала, но никой не бил чувал за Дикран. Изпратили го при някой си Бил, от години работел в бара на ъгъла. Само Бил би могъл да знае нещо за мъжа, когото търси, обяснили му сегашните обитатели. И наистина, Бил веднага се сетил за Дикран Папазян. Познавали се още откакто Дикран дошъл да живее в квартала, сприятелили се. Дикран и майка му оставили Надя в Турция и успели да стигнат до Халеп. Оттам заминали за Бейрут. Бол-ната му майка обаче починала в Бейрут. След известно време Дикран отпътувал за Америка по настояване на роднини, преселили се отдавна там. Роднините му намерили дом и работа. Тогава Бил се запознал с него. Казал, че Дикран бил тих мъж, джентълмен. Дори прекалено тих. Подпийнел ли обаче, започвал да плаче и да напада всички. А понеже бил здравеняк, не го удържали лесно. Затова Бил спрял да му сервира алкохол. Дикран осъзнавал слабостта си и гледал да страни от другите, особено от жените. Ала бил красавец и те не го оставяли на мира. Особено упорита се оказала една Нанси Уилкинсън. Дикран най-сетне не устоял и склонил да се оженят. През първата година от брака им всичко било наред. Родил им се син, били щастливи. Дикран го кръстил Арменак. Но колкото повече растяло детето, толкова повече страхове измъчвали Дикран. Сънувал кошмари, събуждал се посред нощ, изтичвал до леглото на Арменак и крещял: „Ще убият сина ми! Ще убият сина ми!“

366

Постепенно страховете му се превърнали в параноя. Разказвал на всички как преследват момчето му, а случело ли се детето да се разболее дори от най-невинна настинка, Дикран се нахвърлял върху съпругата си с обвинения, че го е отровила. Нанси търпяла побоищата няколко месеца и една нощ, уплашена съпругът и да не я убие, напуснала дома. Дикран останал сам с момчето и съвсем излязъл от релси. Лекарите му поставили категорична диагноза - параноидна шизофрения. Въдворили го в психиатрия и тогава Надиде спряла да получава писма. Дикран починал в болницата преди двайсет години.

Историята потресе Есра.

- А какво е станало с малкия Арменак?

- Роднините на Дикран така и не успели да открият майка му. Американско семейство от средната класа осиновило момчето. Невъзможно е обаче да го открием, понеже в Америка пазят ревниво сведенията за осиновителите. А и се съмнявам, че леля Надиде ще настоява да го търсим.

- Как посрещна леля Надиде новината за смъртта на брат

си?

- Как мислиш? Разплака се, но щом се успокои, посочи към небето и въздъхна: „Такава е била волята Му. Всичко идва и си отива, както Той пожелае“. Накратко, опита да се утеши със защитния механизъм, който анадолците използват от хилядолетия. Опита, но не успя. Нито думите на Исус, нито думите на Мохамед, нито Коранът и Библията са в състояние да я утешат. Взрях се в тъмните и очи и разбрах, че тъгата и не е стихнала. Помислих си: „Тимъти, идиот такъв, защо и каза истината?“